Смята се, че Стрелец А* - свръхмасивната черна дупка в ядрото на Млечния път – е създала низ от гигантски мехури, простиращи се на десетки хиляди светлинни години над и под равнината на галактиката. Ново изследване предлага модел, който да обясни как това вероятно се е случило, пише IFLScience.

Преди близо десетилетие астрономи откриват с помощта на Гама-лъчевия космически телескоп Ферми на NASA т.нар. мехури Ферми – обширни структури с горещ газ, простиращи се на 25 000 светлинни години. Наскоро обсерваторията eROSITA засече мехурите eROSITA, които достигат дори още по-големи размери – почти 36 000 светлинни години.

Произходът е обвит в мистерия, но фактът, че са симетрични спрямо галактическия диск означава, че най-вероятният виновник за появата им е Стрелец А*.

Новият модел, описан в Nature Astronomy, установява връзка между мехурите Ферми, мехурите eROSITA и микровълновата мъгла, обгръщаща галактическия център. В този сценарий всички тези компоненти са вследствие от едно-единствено събитие – струя, изхвърлена от свръхмасивната черна дупка преди няколко милиони години.

Компютърен модел взима предвид начина, по който газа около Млечния път (особено около ядрото на галактиката) се придвижва, енергията, енергията, която струите, изхвърлени от черната дупка, могат да образуват, гравитацията на системата и наличието на високо енергийни частици, известни като космически лъчи.

„Нашата симулация е уникална, тъй като взима предвид взаимодействието между космическите лъчи и газа в рамките на Млечния път. Космическите лъчи, обогатени със струи от черната дупка, се разширяват и образуват мехурите Ферми, които сияят в гама лъчи", казва проф. Карън Янг от националния университет „Цинг Хуа“ в Тайван, водещ автор на проучването. "Същата експлозия избутва газа настрани от галактическия център и образува ударна вълна, която се наблюдава в мехурите eROSITA. Новите наблюдения на тези конкретни мехури ни позволи да определим по-прецизно продължителността на активността на черната дупка и да разберем по-добре историята на нашата собствена галактика."

Настоящият научен труд не успява да открие доказателства, които да подкрепят алтернативна теория, според която засилената формация на нови звезди е довела до появата на мехурите. Едно подобно събитие би следвало да продължи цели 10 млн. години, а подобно продължително вливане на енергия (поне според симулацията) ще доведе до коренно различни структури. При сценария със струя от черна дупка необходимото време се свежда до едва 100 000 години.