Отново се говори за премахване на изцяло машинното гласуване. Внасят се законопроекти, събират се подписи. Целта е една - връщане на хартиените бюлетини. Инициаторите казват, че целите им съвпадат по случайност. Критиците им виждат "координирани действия".
Мина една година от въвеждането на машинното гласуване в почти всички секции в България и вече има призиви за отмяната му. Те идват от различни места - партии в управлението и партии, които вече не са в него, инициативни комитети, в които участват смятани за близки до предишните управляващи издатели, журналисти, политици. Внасят се законопроекти, събират се подписи.
Всички те искат връщане на хартиените бюлетини като алтернатива на машинното гласуване.
Депутати от БСП внесоха в парламента такъв законопроект през април.
Инициативен комитет представи подписка в подкрепа на идеята в началото на юни. Сред участниците са издателят на „Труд“ Петьо Блъсков, издателят на ПИК Недялко Недялков, бившият водещ и евродепутат Николай Бареков, професорката по политическа психология Антоанета Христова, ММА-боецът Станислав Недков-Стъки. Част от тях публично са изразявали подкрепа за доскорошните управляващи от ГЕРБ.
По същото време сайтът „За истината“ съобщи, че ГЕРБ събира подписи в подкрепа на идеята. Депутатът от “Демократична България” Ивайло Мирчев публикува скрийншот на имейл от централата на ГЕРБ с призив за събиране на подписи. От ГЕРБ отричат да организират подписка.
Всички призоваващи за връщането на хартиените бюлетини твърдят, че не работят заедно, а всеки от тях действа по съвест. Ивайло Мирчев обаче вижда “абсолютно координирани действия”.
Кой е срещу машинното гласуване
Машинното гласуване във всички секции с над 300 избиратели беше въведено в края на април 2021 г. Това стана след парламентарните избори, на които дотогава управлявалата партия ГЕРБ загуби мнозинството си, а тогавашните ѝ коалиционни партньори “Обединени патриоти” не влязоха в парламента. Въвеждането на машинното гласуване беше предложено от “Има такъв народ” и беше подкрепено от БСП, “Демократична България” и “Изправи се! Мутри, вън!“.
Българите гласуваха по тези правила два пъти досега – на парламентарните избори през юли и на парламентарните и президентските избори през ноември миналата година.
Целта на въвеждането на машинното гласуване беше да се намали броя на недействителните бюлетини и да се ограничи възможността за манипулиране на протоколите от броенето на гласовете. Срещу машинното гласуване обаче от самото начало има критики - че ограничава правото на някои избиратели да гласуват. Според доскорошните управляващи от ГЕРБ то позволява манипулации на резултатите.
Срещу въвеждането на изцяло машинно гласуване в 45-ото Народно събрание гласуваха ГЕРБ и ДПС.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов твърди, че машините позволяват манипулации на резултатите от вота. “Влизат уж специалисти, пипат машините, никой не ги знае какви са”, каза Борисов на изборите на 11 юли, без да предостави доказателства за твърденията си. Това бяха първите парламентарни избори в последните 12 години, които ГЕРБ загуби.
Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ критикува машинното гласуване с аргумента, че то отблъсква гласоподавателите. “Този модел отблъсна от изборите поне половин милион български граждани. Анализът показва, че ниската избирателна активност се дължи освен на всички други фактори, на затрудненията, предизвикани от машините”, каза той през декември 2021 г.
И двете партии настояват избирателите да имат право на избор дали да гласуват с хартиена бюлетина или с машина, без да трябва да попълват декларация за това, както е сега.
Въвеждането на изцяло машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели беше прието с гласовете на БСП в 45-ото Народно събрание.
През април обаче трима депутати от социалистите внесоха законопроект, който връща старото положение - гласоподавателите сами да избират дали да гласуват с хартиена бюлетина или с машина.
Те се мотивираха с “рекордно ниската избирателна активност” на последните избори за парламент, която според тях е резултат именно на машинното гласуване. До момента предложението на Георги Свиленски, Филип Попов и Румен Гечев не е гласувано.
Кой събира подписи за хартиените бюлетини
През последните седмици обаче въпросът отново стана актуален. Инициативен комитет започна да събира подписи със същото искане - връщане на хартиените бюлетини като алтернатива на машинното гласуване. На 8 юни членовете на комитета обявиха, че са събрали 60 000 подписа.
Интерес предизвикаха имената на участниците в този комитет. Сред тях са издателят на “Труд” Петьо Блъсков, издателят на ПИК Недялко Недялков, бившият водещ и евродепутат Николай Бареков, председателят на българската федерация по ММА Станислав Недков - Стъки, професорът по политическа психология Антоанета Христова, писателят Христо Стоянов и други.
Част от тях през годините са изразявали подкрепа за управлявалата до април миналата година партия ГЕРБ. Също така са получавали подкрепа от партията на Борисов.
През декември например депутати и бивши министри от ГЕРБ оглавиха флашмоб в знак на протест срещу решението на държавата да изгони всекидневника “Труд” от свой имот в София заради спор за неплатени сметки. Имот на Министерството на културата беше отдаден на редакцията след като вестникът беше купен от Петьо Блъсков пред 2015 г. През тези години “Труд” често заемаше позиции в подкрепа на доскоро управлявалата партия ГЕРБ, депутата от ДПС и бизнесмен Делян Пеевски, главния прокурор Иван Гешев и атакуваше критични към властта политици, граждански активисти и журналисти.
Издателят на ПИК Недялко Недялков е участвал в акции в подкрепа на ГЕРБ и лидера ѝ Бойко Борисов. След ареста му през март пред сградата на националната полиция се събраха десетки симпатизанти и членове на ГЕРБ. Сред тях беше и Недялков. Представители на ГЕРБ от своя страна често дават интервюта пред сайта и участват в събития, организирани от него.Председателят на ММА федерацията Станислав Недков-Стъки също е участвал в събития в защита на Борисов и ГЕРБ. Пример е акцията в подкрепа на бившия премиер, когато той беше разпитан през юли 2021 г. Тогава сред организаторите беше и главната редакторка на ПИК Звездомира Мастагаркова. Ръководената от Недков федерация беше уличена в получаване на финансиране от спортното министерство по непрозрачна схема от служебното правителство миналото лято.
Бившият евродепутат и телевизионен водещ Николай Бареков през последните години също присъства често на събития в защита на ГЕРБ. След като премиерът Кирил Петков предаде на прокуратурата списък с политици и бизнесмени, за които има публични данни за участие в злоупотреби, Бареков предаде свой списък на държавното обвинение срещу премиера и негови министри. До 2014 г. Бареков ръководеше финансираната от КТБ ТВ7.
Основните мотиви на инициативния комитет да иска връщане на хартиените бюлетини са два, каза пред Свободна Европа Антоанета Христова. Според участниците в комитета то ограничава възможността на някои групи хора да гласуват и позволява да се „манипулира крайния резултат“.
„На първо място заради дискриминацията към хора, които имат бариера за използване на машини“, каза тя и посочи два примера - възрастни хора, които се притесняват, че ще имат нужда от помощ с машините и че това ще наруши тайната на вота им, както и хора с някои заболявания.
„Аз лично съм изчела сериозни експерименти, в които се доказва, че ако машините попаднат в недоброжелателни ръце, чрез тях може да се манипулира крайния резултат“, каза още Христова и след уточняващ въпрос посочи като пример книгата на вицепрезидента на САЩ Камала Харис, която е издадена и на български език. В нея се разказва за демонстрация, проведена от професор от Университета в Мичиган, чието име не е посочено в книгата, пред Комисията по национална сигурност в Конгреса, която по думите на Харис показва как може да се „хакне“ машината и да се промени резултата.
Помагат ли ГЕРБ с подписи
В същия ден, в който инициативният комитет за връщането на хартиените бюлетини проведе пресконференцията си, сайтът “За истината” съобщи, че партия ГЕРБ събира подписи в подкрепа точно на такава инициатива. Според изданието централата на партията е разпространила имейл до областните структури с призив “организирано и дискретно” да съберат до 15 юни подписи в подкрепа на връщането на хартиените бюлетини като алтернатива на машинното гласуване.
Скрийншот от имейл, изпратен от секретаря на партията Цветомир Паунов до областните структури, беше публикуван и от депутата от “Демократична България” Ивайло Мирчев.
След въпрос от Свободна Европа от пресцентъра на ГЕРБ отрекоха да събират подписи в подкрепа на връщането на хартиените бюлетини, без да дават повече подробности.
Антоанета Христова каза, че дейността на инициативния комитет, който събира подписи в подкрепа на връщането на хартиените бюлетини, не е свързана с действията на партията на Бойко Борисов.
„С нашата инициатива специално нямат [връзка], но аз поздравявам партия ГЕРБ за това, че подкрепя инициативата. Всяка партия, която подкрепя инициативата и която разбира риска, пред който ни поставиха машините, е добре дошла да даде ход и да я реализира.“
Тя добави, че принципно подкрепя законопроекта на БСП, който предвижда възможност хората сами да избират дали да гласуват с машина или с хартиена бюлетина.
Депутатът от “Демократична България” Ивайло Мирчев обаче вижда координация в тези действия.
“Очевидно е, че става дума за абсолютно координирани действия. Неслучайно точно тези издатели са в тази акция. През годините това бяха медиите, които получаваха немалка част от медийните обществени поръчки”, каза той пред Свободна Европа.
“Това, което се случва сега, е, че се връщат услуги. Очевидно е, че има интерес от страна на ГЕРБ и ДПС за връщане на хартиеното гласуване, тъй като там манипулациите са доста по-улеснени в сравнение с машинния вот.”
Той каза, че е учуден от инициативата на коалиционните партньори на “Демократична България” от БСП за връщане на хартиените бюлетини и добави, че формацията му няма да подкрепи подобно предложение и ще държи на тази позиция.
“Тъкмо бяхме на етапа, в който изборните манипулации сериозно намаляха, и сега определени политически сили се опитват да ни върнат назад”, каза още Мирчев.
Промени ли нещо машинното гласуване
Целта на изцяло машинното гласуване, посочена от партиите, които го въведоха, беше да се премахнат недействителните бюлетини и да се ограничат възможностите за нередности при броенето на гласовете.
Според неправителствената организация “Антикорупционен фонд” машинното гласуване е довело до “осезаем спад на контролирания и купен вот, както и с елиминирането на недействителните гласове”. Анализите на организацията показват, че избирателната активност в идентифицираните като рискови секции е спаднала повече от общата за страната. Сред причините за това организацията посочва мащабните акции на полицията срещу изборната престъпност, по-голямата трудова мобилност през летните месеци, но и масовото машинно гласуване.
Затова “Антикорупционен фонд” призова в позиция задължителното машинно гласуване да не бъде отменяно.
“Основните предимства на машинното гласуване са премахване на недействителните гласове, улесняване работата на изборната администрация и по-бързото отчитане на резултатите”, каза Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда (ИРПС) пред Свободна Европа.
“Но в крайна сметка машините са технология на гласуване, а не са инструмент за повишаване на честността в изборния процес. [...] Целта на машините не е да се борят с контролирания и купен вот. Тези проблеми и манипулации в изборния процес могат да се преодолеят само когато няма големи групи от избиратели, поставени в изключително тежко материално и социално положение и оттам и зависимости - било по линия на работодател, администрация, заплахи и пр.”, добави тя.
Според Ива Лазарова ниската избирателна активност на изборите през 2021 г. се дължи на няколко причини и не е резултат само от въвеждането на изцяло машинно гласуване - пандемията от COVID-19, умората на избирателите от повтарящите се избори, поведението на партиите след изборите, датите, на които бяха проведени тези избори.
“Липсваше и мащабна информационна кампания за смяната на технологията на гласуване, и то в толкова кратък срок”, добави Лазарова. “Не помогна и неудачният дизайн на бюлетината по време на последните избори от ноември.”
По повод твърденията, че машинното гласуване отваря възможности за манипулации, Лазарова посочи, че “нито един от тези сценарии не се осъществи или доказа”.
“Преди и след всеки изборен цикъл през изминалата година се разпространяваха твърдения за манипулации, измами, чудовищни лъжи с резултатите”, каза Лазарова.
“Но в крайна сметка до оспорване на резултатите не се стигна нито веднъж.”