Има разбиране, че Северна Македония трябва да изпълни нужните условия и какъв трябва да е крайният резултат от сделката София-Скопие, но не е лесно да се стигне до този резултат. Едновременно с това шансът за постигане на споразумение до края на френското председателство остава, а Германия настоятелно подкрепя началото на македонските преговори с ЕС и усилията продължават.
Тези послания отправи германският канцлер Олаф Шолц при посещението си в София на брифинг с премиера Кирил Петков. Шолц е на обиколка в пет държави в региона, включваща Западните Балкани, и дойде за среща директно от Скопие, а в момента е на разговор с президента Румен Радев.
Шолц не коментира еднозначно подкрепата на Германия за исканите от България европейски гаранции за подкрепа при споразумение със Северна Македония, нуждата от каквито Петков за пореден път изтъкна. Българският премиер каза, че се полагат усилия за защита на правата на българите в Северна Македония, на условията в Рамковата позиция на последното правителство на ГЕРБ и Договора за добросъседство от 2017 г.
"Всяко възможно решение трябва да включва тези три приоритета на България" и се работи с Германия с надеждата, че тя може да даде гаранции в преговорната рамка. Двете правителства на България и Северна Македония продължават да работят за решаване на двустранния спор, а София ясно е изразила позицията си, каза Петков.
"Да се хванем за ръце и да намерим решение"
"Настоятелно подкрепям" началото на преговорите и "смятам, че има шанс за постигане на сделка", а обменът на идеи по темата ще продължи до края на френското председателство в края на юни, обясни Шолц. "Защото съм убеден, че европейците носим отговорност за стабилността на Балканите." Обърна внимание на вчерашното си посещение в Солун, където преди 20 години бе обещана европейска перспектива на 6-те държави от Западните Балкани (тогава Косово не бе обявило независимост). "Смятахме, че ще отнеме 10 години, а тези 10 години отдавна отминаха." Сега трябва да се даде надежда, защото "от историята си знаем, че възможността да принадлежим към Европа мобилизира множество демократични сили."
Разнопосочни са сигналите дали е възможно София и Скопие да постигнат взаимно приемлив документ до края на месеца, на фона на обичайните за края на поредно европредседателство (този път - френското) призиви да се намери решение, тълкувани в България като увеличаване на натиска. Тази седмица Петков заяви, че се работи по конкретна сделка, свързана с момента на вписване на българите в конституцията. Външният министър Буяр Османи обаче даде сигнал, че няма компромис. Днес македонският премиер Димитър Ковачевски каза пред Шолц в отговор на журналистически въпрос, че взаимно приемлив документ не е изготвен.
В Скопие всички погледи са насочени към Европейския съвет след две седмици с очакване въпросът да се реши тогава, но Ковачевски отказа да се ангажира със срокове.
Канцлерът не даде конкретен отговор за въпрос каква подкрепа може да получи България от Германия за вписване на нейни условия в преговорната рамка на Северна Македония с ЕС - стъпка, която би превърнала Брюксел в гарант за изпълнението на тези условия. Без подкрепата на всички други членки на ЕС, а това неизменно включва Берлин и Париж, промяна на преговорната рамка е невъзможна - точно както София блокира приемането ѝ и и така фактически налага вето на Скопие от ноември 2020 г. насам.
Шолц изрази позицията, че Северна Македония трябва да изпълни нужните условия. "Има голямо общо разбиране за това как трябва да работят нещата, проблемът е как ще стигнем до този резултат, но това не е лесно", каза той.
"Човек никога не знае какъв ще бъде изходът накрая. Всички правителствени ръководители знаят, че има огромна отговорност и заради това смятам, че ще постигнем напредък. Струва си всички усилия."
По думите му предвид големите предизвикателства пред Европа "трябва да положим усилия да не разочароваме" онези, които са заложили на присъединяването на ЕС, каза още Шолц, попитан дали идва в България като посредник в опитите да се реши спорът със Северна Македония. Припомни опита на Германия с възстановяването от развалините на Втората световна война и българските усилия за евроинтеграция в прехода, за да каже: "Най-добре е да се хванем за ръце и да намерим решение и да забравим за това, което ни е различавало."
Шолц за газа: Трябва да сме заедно и да си помагаме
Двамата лидери потвърдиха, че енергийната сигурност на Европа е била част от разговора им. Канцлерът изрази надежда да се подобри енергийна независимост от Русия, тъй като и двете държави имат проблем с това в контекста на войната в Украйна. Обсъждана е "възможността обединени да работим заедно за този проблем, който е надвиснал над Европа", каза още той, но без да навлезе в подробности.
Преди няколко седмици Шолц бе на обиколка в Африка, за да разгледа потенциални източници на природен газ за страната, докато силно зависимата ѝ от руски газ икономика опитва да се диверсифицира заради войната в Украйна. Дни след като Русия нахлу в югозападната си съседка, германският вицеканцлер и министър на икономиката Роберт Хабек посети Персийския залив, а миналия месец емирът на Катар шейх Тамим Ал Тани бе в Берлин, където бе договорена възможност за доставки на втечнен природен газ в Германия до 2024 г., при създаване и на нужната инфраструктура.
Попитан от "Дневник" дали смята, че е редно Германия да сподели в рамките на европейската солидарност част от обемите катарски (и от други източници) газ с България, Шолц не отговори директно. Едновременно с това "ние в ЕС сме заедно и е ясно, че в рамките на ЕС трябва да сме заедно и сме взели множество решения да подходим заедно към проблеми", каза канцлерът и добави, че първо е нужно да се извърши физическата подготовка, за да може да стига този ресурс до други държави.
"Знаем, че Германия трябва да изгради терминали за втечнен газ, за да направи обмена на горива възможен. Германия и другите европейски държави са заинтересовани от инфраструктурата, трябва да я изградим, тъй като само с изграждането ѝ ще можем да си помагаме. Целта трябва да е всички да имат сигурни енергийни доставки."
Петков изтъкна, че Германия е най-големият икономически партньор на България в ЕС. "Днес ние продължихме темата, че това стратегическо партньорство само може да се разширява." По думите на премиера е обсъдена енергийната независимост с уточнението, че "само заедно и едновременно можем да обсъдим въпросите на енергийната сигурност и независимост".
Шолц от своя страна изрази и задоволство, че интересът към немския език и германската култура са толкова силни в България и че българската общност в Германия създава връзка между двете държави.
"България инструментализира темата политически"
"Застъпвам се за приемането на Западните Балкани в ЕС", каза Шолц пред Ковачевски в Скопие, преди да дойде в София. "Особено за Северна Македония" се отнася, защото ЕС вече е обещал да може да започне преговорите още преди две години.
Пред него Ковачевски, попитан от македонски журналист дали очаква обрат на Европейския съвет на 23 юни предвид политическата ситуация в България, той отчете, че в България има политически турбуленции, "но по никакъвм начин не можем да участваме в политическото им коментиране". Едновременно с това продължават активните разговори с България на принципна основа и на базата на европейски ценности чрез външното министерство.
Едно от условията преговорите да са успешни е страните, които преговарят, да имат доверие в процеса и да искат да се стигне до решение, Северна Македония и България трябва да са подготвени за целта. Има обаче "една голяма разлика между нас и Република България" и тя е, че за Скопие въпросът е в нуждата от преговори с ЕС; спорът не бил инструментализиран вътрешнополитически, заяви македонският премиер (всъщност опозиционната ВМРО-ДПМНЕ е правила много опити да обвинява властта в "национално предателство" и риск от отстъпление от македонската позиция заради желанието ѝ да преговаря).
Обратно, в България "често пъти въпросът бе инструментализиран и политизиран, а това не е добре", заяви македонският министър-председател. Ковачевски отказва да коментира "отделни искания на българската страна" (с други думи - не коментира и твърденията на Петков за работа по конкретен документ), защото само външните министерства, водещи диалога, трябва да говорят. "В момента такъв взаимно приемлив документ не съществува."
