Слизането на мечките в населените места е обусловено от липсата на храна в гората, коментира за БТА зоологът Александър Дуцов. Той е член на Сдружение за дива природа „Балкани“ и дълги години следи разпространението на мечките у нас. По думите му голяма част от горите са изсечени и няма стари дървета, които да плододават буков или дъбов жълъд. На много места по времето на социализма дъбовите, буковите, габъровите гори са заменени с иглолистни, като по-бързо растящи. Това е мода, вкарана от Русия през 50-те и 60-те години на миналия век, посочи Дуцов. Според него боровата гора няма вода и храна, там не се срещат нито жълъди, нито плодове и една широколистна или смесена гора е много по-богата на живот.

Освен това, когато хубавите местообитания са заети от едрите мъжки индивиди, младите са изтласкани в периферията и често слизат до населените места. Това също е една от причините за чести срещи с мечки, сподели Дуцов. Той увери, че в Централен Балкан мечките са повече, отколкото в Родопите например. По думите му това се дължи на широколистните и смесени гори, с много по-богати местообитания и хранителна среда.

Мечките у нас проявяват респект от хората и ако човек не им влиза в личното пространство, са безопасни, смята Дуцов. При среща с мечка е необходимо да се запази спокойствие, да не се бяга, а да наведеш глава и леко да отстъпваш, без да гледаш хищника в очите, съветва зоологът.

Мечките са важен компонент от природата, без тях светът ще бъде много по-пуст и системата ще излезе извън баланс, твърди Дуцов. Според него, като всеядно животно, мечката се храни с много плодове и насекоми, много често обръща дънери, търси червеи и ларви. Тя е върховният хищник, който възпрепятства развитието на по-висока популация на другите хищници. Когато има умрели животни, мечките са тези, които отиват и почистват мършата, за да не се разпространяват болести и да не се развиват епидемии, обясни зоологът. Той посочи като пример американския парк Йелоустоун, в който вследствие на изгонването на мечките и вълците, се е получила свръхпопулация на елените и е спряло възобновяването на гората.

„Всеки хищник си има роля. Когато има чакали, лисици, мишелови, сови, те поддържат ниска числеността на гризачите и няма нужда от тровене с пестициди. Хората не го разбират - избиват хищниците, после дават пари за пестициди, които хвърлят в полето и ние ги поемаме с храната“, алармира зоологът.

Изготвен е европейски план за действие относно мечките, който е съобразен с особеностите на всяка държава, съобщи още Дуцов. Планът стъпва освен на експертно мнение, също и на допитване до обществеността. Всяка държава има и свой национален план. В документа е приложена възможно най-добрата практика за съответната страна и за Европа. Направена е оценка на числеността за последните 10 години, на местообитанията, възможни заплахи, мерки за намаляването им, взаимодействие с хора, карантинна дейност и т.н. Ако изключим Русия, най-много мечки има Румъния, във Финландия и Швеция, каза Дуцов.  

Следва цялото интервю:
 
 - Г-н Дуцов, колко вида мечки се срещат в България?

 - Само един-единствен, както и в цяла Европа. Това е кафявата мечка, която е много широко разпространена. В Северна Америка я наричат Гризли, в Европа й казват кафява мечка, в Азия се среща до Камчатка, Чукотка, почти до Баренцово море. Само в най-северните части на Европа имаме и полярна мечка.

 - Колко опасна е мечката?

 - Тя е голямо и много силно диво животно. Когато е предизвикана, може да нанесе много тежки наранявания. Хубавото е, че нашите мечки като цяло проявяват респект от хората и ако човек не им влиза в личното пространство, са абсолютно безопасни. Има много случаи, включително и с мен, в които сме засичали мечка в гората, дори и с малки мечета и противно на очакванията, в момента, в който спреш и демонстрираш, че не си заплаха, те се обръщат, започват да бягат и се изнасят по възможно най-бързия начин. Така че мечките не търсят конфронтация с хората.

 - Може ли един практичен съвет - какво да правим, ако срещнем мечка в гората?

 - Най-доброто, което може да се направи, е да се запази спокойствие. Да не се бяга, защото бягането като цяло е нещо, което предизвиква гонене. Хищникът, като види, че някой бяга, означава, че нещо не му е наред. Просто навеждаш глава, гледаш спокойно, не в очите, защото това е признак на агресия и леко отстъпваш.

 - Не лягаш на земята?

 - Лягането на земята е краен метод, само при вече реализирано нападение, дано не се случва. Лягането на земята и свиването на кълбо предпазва важните вътрешни органи от тежки наранявания и като цяло спира нападението, защото мечката смята, че е победител и няма нужда да продължава.

 - Колко са мечките в България?

 - Преди години правихме генетично изследване на популацията, но не можахме да обхванем цялата страна. Може би в момента има между 400-700 мечки. Според Изпълнителната агенция по околна среда тенденцията е към намаляване на популацията.

 - Защо все по-често слизат мечките в населените места, все по-често хора срещат мечки?

 - Това няма нищо общо с техния брой. Слизането на мечките в населените места е обусловено от липсата на храна в гората. Голяма част от горите са изсечени и няма стари дървета, които да плододават буков или дъбов жълъд. Освен това на много места по времето на социализма дъбовите, буковите, габъровите гори са заменени с иглолистни, като по-бързо растящи. Това е мода, вкарана от Русия през 50-те и 60-те години на миналия век - да станем като Коми. Само че боровата гора няма нито вода, нито храна. Там не се среща нито жълъд, нито плодове. Една широколистна или смесена гора предлага освен жълъд, който е много хранителен и подраст с боровинки, малини, къпини, диви ягоди. Тя е много по-богата на живот. При иглолистната гора не поддържаме нищо.

 Освен това, когато хубавите местообитания са заети от едрите мъжки индивиди, младите са изтласкани в периферията и често слизат до населените места. Това също е една от причините за чести срещи с мечки.

 - В Родопите като че ли е нашествие, хората пропищяха от мечки.

 - В Родопите мечките са по-малко, отколкото в Централен Балкан. Родопите е изцяло иглолистна планина и като цяло плътността е много по-ниска, отколкото в Стара планина, където има много широколистни и смесени гори, много по-богата е като местообитания и хранителна среда.

 - Вие сте регистрирали танцуващи мечки. Колко са те у нас?

 - Това се случи отдавна, през 90-те години на миналия век. Тогава бяха последните и бяха около 20 животни. Те са забранени от 1992 г. официално в България. Единствената причина да съществуват след този момент е, че държавата нямаше механизъм какво да направи с тях, след като ги конфискува. Ние ги картирахме, чипирахме, регистрирахме, вписахме в един регистър и когато се появи възможност за финансиране за изграждане на център за танцуващи мечки в Белица, предоставихме базата данни и бяха прибрани там. Реално в момента собственик на танцуваща мечка го грози до пет години затвор и 10 000 лева глоба.

 - Почти като виц звучи един случай, при който мечка от цирка била пусната като мишена на богат чужденец, дошъл да ловува у нас. Само че, както си вървяла, видяла на пътя колело. Качила се на колелото и победоносно преминала край чужденеца. Чули ли сте за подобен случай?

 - Когато у нас само ЦК на БКП имаше право да ловува, сериозен приход за държавата беше организираният ловен туризъм. Тогава мечката много се търсеше като рядък и скъп трофей. При социализма са докарвани мечки от Карпатите, за да се облагороди кръвта на нашите, уж да станат по-големи, по-хубави трофеи. Отглеждани са по над 40 мечки в огради, които са пускани, когато не може да се осигури дива. Има и един случай, в който мечка от цирка е убила гледача си и съответно е била осъдена на смърт. Закарана е да бъде застреляна от чужденец в гората. Тази случка е описана, но не се споменава да е карала колело. Тя просто е тичала към човека, защото се зарадвала, че вижда нещо познато.
 
 - С какво е полезна мечката в планината?

 - Тя е всеядно животно. Когато има умрели животни, мечките са тези, които отиват и почистват мършата, за да не се разпространяват болести и да не се развиват епидемии. Защото една умряла сърна, например, ако няма кой да я изяде, може да докара смърт на всички останали в популацията. Също така мечката се храни с много плодове и насекоми. Много често обръща дънери, търси червеи, ларви и други неща. Тя е върховният хищник, който, ако го няма, другите хищници ще имат по-висока популация. Мечката по някакъв начин ги стресира с конкуренцията си. Мечките са важен компонент от природата. Без тях светът ще бъде много по-пуст и системата ще излезе извън баланс. Трябва да ги уважаваме, особено в местообитанията им.

Когато липсва един компонент в природата, другите започват да се развиват твърде много. Такъв пример е паркът Йелоустоун в САЩ. Навремето, когато Йелоустоун е обявен за национален парк, вездесъщият бял човек е казал: „Много прекрасно място, искаме тук да бъде много хубаво и да си гледаме сърнички и еленчета“. Съответно са избили вълците и мечките Гризли и се получила свръхпопулация на елените. Толкова голяма, че престанала да се възобновява гората. Защото, когато има твърде много елени и сърни, те изяждат всеки поник, всяка нова фиданка. По този начин системата  станала много по-бедна. Когато учените установили това, влязла в сила програма, която струва милиони долари, да се върнат вълците и мечките.

Всеки хищник си има роля. Когато има чакали, лисици, мишелови, сови, те поддържат ниска числеността на гризачите и няма нужда от тровене с пестициди. Хората не го разбират - избиват хищниците, после дават пари за пестициди, които хвърлят в полето и ние ги поемаме с храната.

- Какви са европейските политики по отношение на мечките?

- Изключително балансирани. Изготвен е европейски план за действие, който е съобразен с особеностите на всяка държава. Той стъпва освен на експертно мнение, също и на допитване до обществеността. Освен това всяка държава има и свой национален план. Нашият скоро ще бъде внесен за одобрение в МОСВ. В тези планове е приложена възможно най-добрата практика за съответната страна и за Европа. Направена е оценка на числеността за последните 10 години, на местообитанията, възможни заплахи, мерки за намаляване на заплахите, взаимодействие с хора, карантинна дейност и т.н. Ако изключим Русия, най-много мечки има Румъния, във Финландия и Швеция.  

Европейските политики в опазването на околната среда и биоразнообразието бяха във фокуса на дискусия „Как да опазим природата: #БългарскиГласовеЗаЕвропа“, която Българската телеграфна агенция (БТА) организира в пресклуба си в Русе на 29 април. Форумът е част от инициативата на БТА „Български гласове за Европа“, която се изпълнява с подкрепата на Европейския парламент.