Концернът "Калашников" се опитва да заобиколи санкциите, за да купи в Европа линия за производство на висококачествени боеприпаси. Това стана ясно от изтекла вътрешна кореспонденция на Липецкия механичен завод (ЛМЗ), публикувана след като международни хакерски групи започнаха да атакуват уебсайтове на руски държавни агенции и свързани с държавата компании заради войната в Украйна, съобщи Би Би Си.

В края на декември 2021 г., в навечерието на европейската Коледа, Дмитрий Белих, търговски директор на Липецкия механичен завод, получава имейл от Италия. "Пожелавам Ви щастлива, успешна и свободна от коронавируси Нова година", пише му Микеле Инверници, собственик на италианския завод за преси, без да знае, че основното събитие на предстоящата 2022 г. няма да бъде коронавирусът, а войната в Украйна.

В същото време получателят му е пряко свързан с руската армия: основният продукт на ЛМЗ са самоходни влекачи за зенитно-ракетни системи С-300. Малко преди Нова година Микеле Инверници получава необичайна за неговата специфика молба от завода: твърди се, че ЛМЗ иска да започне да произвежда патрони и да закупи оборудване за автоматична линия. Вероятно така търговският директор на завода се оказва в списъка на получателите на коледни поздравления.

Може би Инверници не би включил руските си колеги в списъка, ако знаеше в чий интерес всъщност може да действа ЛМЗ. Изтеклата кореспонденция на компанията предполага, че зад искането за закупуване на линията за патрони може да стои концернът "Калашников" - символ на руската отбранителна промишленост, който попадна под първите санкции още през 2014 г., след анексирането на Крим, напомня Би Би Си.

Защо смятаме, че кореспонденцията е истинска

Веднага след началото на войната в Украйна международни хакерски групи, включително Anonymous, обявиха истинска кибервойна на Русия. Документите, публикувани от хакерите на Anonymous, дори са били използвани в миналото от руските държавни медии - ако е имало възможност да ги използват, за да представят западните правителства в лоша светлина (както в случая с изтеклите документи на Британския институт по публична администрация).

Сред руските агенции, чиито вътрешни мрежи са били хакнати от началото на войната, са башкирският офис на Роскомнадзор, ВГТРК, администрациите на Амурска и Тверска област и дъщерно дружество на Транснефт. В началото на април Anonymous публикува и архив на работната електронна поща на Липецкия механичен завод.

Изтеклата информация съдържа кореспонденцията на повече от дузина топ мениджъри на завода от началото на 2021 г. до края на март 2022 г., когато уебсайтът на компанията очевидно е бил хакнат чрез изтегляне на имейли от вътрешен сървър. Трудно е да се фалшифицира такъв голям обем кореспонденция: писмата са придружени от подробни финансови отчети на дружеството, договори с изпълнители, доклади на прокуратурата и материали за изпълнението на държавната поръчка за защита.

Например има писмо с оплакване от концерна "Алмаз-Антей", който произвежда ракетни системи земя-въздух: шаситата по един от договорите са произведени със закъснение и клиентът заплашва да заведе дело, ако доставката не бъде осъществена. В течовете се появяват и битови подробности от живота на служителите - например списък на административния персонал от мъжки пол на ЛМЗ, в който се посочва кой и в коя служба поздравява жените за 8 март.

Би Би Си се свърза и с двамата получатели на писмата, за които се твърди, че са изпратени от търговския директор на завода Дмитрий Белих. И двамата потвърдиха автентичността на кореспонденцията.

Вестник "Украинска правда" пръв обръща внимание на тази кореспонденция. Би Би Си проучи защо "Калашников" може да се е нуждаел от линията за боеприпаси и разговаря с чуждестранни компании, които са получили заявки - само че не от самия концерн, а от посредник в лицето на ЛМЗ.

Какво може да купи ЛМЗ за "Калашников"

В края на ноември 2021 г. Дмитрий Белих получава писмо от Ксения Грашченкова, съветник на генералния директор на групата "Калашников", която по това време е и изпълняваща длъжността директор по обществените поръчки. Съдейки по текста на писмото, то е било предшествано от разговор, по време на който участниците в кореспонденцията са се съгласили, че Белих ще изпрати запитвания до потенциални доставчици на автоматичната линия за производство на касети.

В същото време компанията не притежава сертификати за такова производство, каквито имат например руските заводи за патрони.

Грашченкова изпраща на Белих готови заявки на английски език от името на ЛМЗ. Върху прикачените молби дори бяха поставени печати с адресатите, така че единственото, което Белих трябваше да направи, беше да натисне бутона "изпрати".

"Предварително ви благодаря за бързината", намеква Грашченкова за необходимостта да не се бави изпращането.

"Изпратено на адресите", отговори Белих същия ден.

Получателите са петима: италианските Invernizzi Presse и Vasini (последната обаче от 2 г. е част от друга марка), френската Manurhim K'MX, белгийската New Lachaussée и турската Atech.

Няколко дни по-късно Грашченкова моли да изпрати още две заявки: до украинския "Спецтехмаш" и накрая до руското предприятие "Конструкторско бюро за автоматични линии Кошкин" край Москва. От името на несъществуващия Липецки завод за боеприпаси обаче там са изпратени две идентични искания на руски език.

Тези писма са съставени за Белих от Грашченкова, препратени са му и той ги изпраща от свое име.

"Дали не сме объркани?", в един момент Белих пише на Грашченкова и поставя усмивка.

Това не е единственият пример в масива, в който "Калашников" използва ЛМЗ, за да изпраща запитвания до чуждестранни компании. През есента на 2021 г. същият Дмитрий Белих изпраща писма до китайски и индийски компании от името на Грашченкова с въпроса дали те могат да отливат части от високотемпературни сплави по специална технология.

Защо да купувате линия от чужденци

"Калашников" продава боеприпаси със собствена марка, но не ги произвежда сам. Концернът дава поръчки на трети страни. Още през 2013 г. Дмитрий Рогозин, тогава вицепремиер, отговарящ за военнопромишления комплекс, заяви, че концернът трябва да обмисли възможността да произвежда собствени боеприпаси. В същото време "Калашников" получава съответния лиценз.

Вицепремиерът Дмитрий Рогозин с дизайнера Михаил Калашников в завода "Ижмаш" през 2013 г. (същата година заводът е преобразуван в "Концерн Калашников").

Оттогава насам обаче за тези планове не се говори. През април 2022 г. "Калашников" с гордост обяви, че в продажба са пуснати нови патрони с черна гилза, покрита с антикорозионно покритие. Но не ги произвежда концернът, а Барнаулският стрелкови завод.

Патроните обикновено се различават по обвивката на куршума. Обвивката на чуждестранните куршуми обикновено е изработена от томпак - специален клас месинг, съдържащ мед и цинк. Руските патрони обикновено се изработват от биметал - основата на гилзата е от мека стомана с тънък слой томпак по повърхността.

Тази технология спестява скъп неблагороден метал, но в резултат на това страда оръжието - биметалните куршуми износват цевта по-бързо. Според различни оценки износването може да съкрати експлоатационния живот от един и половина до два пъти.

В запитванията, изпратени от ЛМЗ, се споменава отделно производството на стоманени или месингови гилзи - качеството на тези гилзи е по-високо, но те струват повече.

"Като правило по-голямата част от местните патрони са, да кажем, от по-нискобюджетния сегмент", обяснява пред Би Би Си експерт по производство на малки оръжия (пожелал анонимност от съображения за сигурност).

"Калашников" и ЛМЗ може би ще се нуждаят от чуждестранно оборудване, според него, за да произвеждат точно определени висококачествени патрони, например за снайперска стрелба, лов или спорт.

"Тук, разбира се, е трудно да се конкурираме с чуждите производители", добави той.

Въпреки това заводът в Липецк изпраща запитване до руския производител - Конструкторското бюро за автоматични линии. Според събеседника на Би Би Си това московско бюро е основният доставчик на линии за щамповане на патрони в Русия. Бюрото отговаря, че са готови да доставят линията в рамките на девет месеца.

"Благодарим ви за запитването, подготвяме се да се докажем по най-добрия възможен начин", започва писмото си Микеле Инверници и описва оборудването, което компанията му доставя за производството на касети.

Белгийците получиха отговор от руския представител Игор Поживил, който изпрати подробно техническо и икономическо описание.

И двамата потвърдиха, че наистина са комуникирали с ЛМЗ за доставката на автоматична линия, като добавиха, че не са отишли по-далеч от искането за информация. И ако беше така, те щяха да поискат необходимото разрешение от националните власти.

"Те просто ни помолиха за информация за нашите продукти. Такива искания често се изпращат по имейл. Обикновено го предоставяме и ако последват някакви последващи действия, искаме всички необходими разрешителни от нашата държавна агенция", увери например Микеле Инверници.

Той не е знаел, че концернът "Калашников" стои зад ЛМЗ. Всъщност обаче те имат непряка връзка - дори и тя да е скрита.

Как ЛМЗ е свързан с Калашников

Още от съветско време в Липецк се произвеждат шасита за зенитно-ракетни системи. Преди няколко години заводът, в който се произвеждат, е обявен в несъстоятелност. Линията е закупена на търг от ЛМЗ - ново юридическо лице, създадено малко преди това.

Собственик на ЛМЗ е Тимур Гареев, син на известния съветски генерал и военен теоретик Махмут Гареев, който е главен военен съветник на афганистанския президент в самия край на съветско-афганистанската война. Първоначално Гареев-младши също се стреми към военна кариера, но след това започва да се занимава с бизнес.

ЛМЗ няма генерален директор: той се управлява от дружество "Перспектива", регистрирано в Москва. Под крилото на завода е и базираният в Москва Институт за изследване на стоманата, който разработва брони за танкове.

Гареев има съдружник в "Перспектива" - бившият зам.-министър на транспорта Алан Лушников, който през 90-те години на миналия век е работил като адвокат в структурите на предприемача Генадий Тимченко (през 2014 г. той беше санкциониран от САЩ заради близостта си с Владимир Путин).

В свободното си време Лушников пее в рок група.

През 2020 г. Лушников казва пред "Комерсант", че е купил контролния пакет акции на "Калашников" от Алексей Криворучко, който напуска, за да стане зам.-министър на отбраната (Криворучко, от своя страна, преди това го е купил от собствените си партньори в автомобилостроителната група "Трансмашхолдинг" - Искандер Махмудов и Андрей Бокарев).

Невъзможно е да се провери кой сега е собственик на концерна: регистърът на акционерите е скрит, отчетите на "Калашников" се публикуват с ограничения - информацията просто е изрязана от публичните документи. Но ако се съди по косвени доказателства - например от регистъра на филиалите на компанията майка, вероятно Лушников все още контролира концерна.

Преди приватизацията "Калашников" е част от държавната компания "Ростех"; сега корпорацията притежава 25% плюс една акция. Продажбата на дялове в "Калашников" на частни предприемачи започва преди анексирането на Крим, но след това се ускорява. Това е направено, за да се предпази "Калашников" от санкции: те лишават концерна от пазари, пише Forbes. Първите санкции срещу "Калашников" бяха наложени още през 2014 г., а последният пакет от ограничения от ЕС и Обединеното кралство беше наложен след нахлуването на Русия в Украйна.

Как са свързани Липецкия завод и концернът "Калашников"

Възможно ли е искането за закупуване на линия за патрони през ЛМЗ да се разглежда като опит за заобикаляне на санкциите?

"Това е един от начините за заобикаляне на санкциите, когато дружество, което не е пряко свързано с дружество, подложено на санкции, се представя за комуникатор", казва пред Би Би Си Иля Шуманов, директор на Transparency International Russia (организацията е призната за "чуждестранен агент" в Русия). Той обаче отбелязва, че по-популярната схема е да се използва посредник от трета държава.

Според него, ако чужденците в крайна сметка са решили да доставят оборудване за производство на боеприпаси, има голяма вероятност никога да не са установили връзката с "Калашников".

Според неотдавнашно разследване на проекта "Разследваща Европа" през предходните години руската отбранителна промишленост наистина успешно е избягвала санкциите. След като анализираха отворени данни от работната група на Съвета на ЕС за износ на конвенционални оръжия, те стигнаха до заключението, че от 2015 до 2020 г. най-малко 10 държави членки на ЕС са изнесли за Русия оръжия на стойност 346 млн. евро. Това е в пряко противоречие с ембаргото, наложено от ЕС през лятото на 2014 г.

"Калашников" се въздържа от коментар по тази тема", отговориха те на молбата на Би Би Си да потвърдят дали концернът наистина се е опитал да купи линията за боеприпаси чрез ЛМЗ.

"Спирам разговора, няма да давам никакви коментари", заяви Дмитрий Белих, търговски директор на Липецкия механичен завод. Кореспондент на Би Би Си открива телефонния му номер в изтеклите данни: номерът му може да бъде открит не само в подписите на писмата, но дори и в списъка на тези, които поздравяват жените за 8 март в "офиса на Сизов" - заедно с телефоните на други мениджъри на компанията.