Модната индустрия е отговорна за 10 процента от световните въглеродни емисии, заяви в интервю за БТА екологът Гергана Коджебашева - Катранджиева, позовавайки се на европейска статистика. По думите й това представлява по-голямо количество от емитираното от интернационалните полети, например. Емисиите се дължат на целия процес - от преработка на суровините, производството на текстилни материали, до транспортирането на готовите дрехи. Затова производството на текстил, според нея, носи вина за климатичните промени, наравно със замърсяването на водите и изчерпващия се капацитет на депата за битови отпадъци.

Проблемът ще се задълбочава. Производството на дрехи се увеличава, т.нар. бърза мода става все по-популярна, хората се превръщаме в консуматори, смята Коджебашева. Според нея гражданите трябва да бъдат мотивирани, за да предават текстилните си отпадъци разделно, да удължат жизнения им цикъл, да подаряват старите си дрехи или да ги предадат за повторна употреба, вместо да ги изхвърлят.

Коджебашева е част от екип, реализирал успешен демонстрационен проект за предотвратяване депонирането на текстилни отпадъци. Остатъци от облекла от памук и смеси с памук, ленени платове, трикотаж, синтетични тъкани се събират в специализирани контейнери. Облеклата се сортират, дезинфекцират, разделят се на различни категории, като се подготвят за повторна употреба. Леко замърсените се отстраняват, а тези с незначителни дефекти се поправят. Негодните за повторна употреба дрехи и текстил се нарязват на ленти, с които се тъкат разноцветни килими.   

Очаква се само с реализацията на първия демонстрационен проект да се постигне предотвратяване на депонирането на минимум 36 т  текстилен отпадък годишно. Ефектът се мултиплицира чрез намаляване на количеството битов отпадък за крайно обезвреждане, на нуждата от сметосъбиране и сметоизвозване, създаване на нова индустриална ниша и съответно - нови работни места. Проектът има и социално приложение. Много възпитаници на домове за хора с увреждания биха могли да тъкат с текстилните отпадъци красиви произведения, от които да печелят пари, споделя Коджебашева. Освен екологичните ползи, дейностите имат и голяма културна стойност.

Тъкането датира от над 20 000 години. В древността тъканите са били използвани като култови предмети, награди, дарове, украси и др. В Европа килимите са служели за изолация на каменните стени и украса и чак на по-късен етап - за постелки на пода. В края на 15 век Брюксел става водещ център в производството на килими.

Българите познават текстила от времето на траките, разказа Коджебашева. Родните ни килими се отличават с богатство на различни геометрични, растителни и животински орнаменти, като основен вдъхновител е природата. През 50-те - 80-те години на 20 век в България се създава т.нар. художествена тъкан. В този период много български художници започнали да експериментират с нови тъкачни похвати, чрез които преобразяват традиционния килим.

Изтъкаването на килими е дългогодишна традиция в нашата страна и добър пример как да се справим с нарастващите текстилни отпадъци днес, посочи още Коджебашева.

У нас средногодишно се генерират около 166 000 т текстилни отпадъци от бита и приблизително 10 000 т от шивашки и текстилни предприятия. Голяма част от тях се изгарят. Текстилните останки обикновено се добавят към модерния RDF отпадък, само по-чистите материали се превръщат във вата или кърпи за промишлена употреба. Преодоляването на проблема с текстилните отпадъци е залегнало и в европейските директиви. Всички държави членки на ЕС следва след 1 януари 2025 г. да въведат разделното им  събиране, посочи Коджебашева.
 
Климатичните промени и как да се справим с тях са тема на дискусията, която БТА организира на 20 май в Пресклуба си в Бургас. Форумът е част от инициативата на БТА „Български гласове за Европа“, която се изпълнява с подкрепата на Европейския парламент и ще може да бъде проследен на живо чрез линка: https://www.facebook.com/events/972834369905030?acontext=%7B%22event_action_history%22%3A[%7B%22surface%22%3A%22page%22%7D]%7D