Ново невероятно откритие предоставя потенциално нов източник, от който можем да научим повече за живота на древната Земя.

Екип от геолози се натъкна на миниатюрни останки от прокариоти и водорасли, пленени в кристалите на халит на около 830 млн. години.

Халитът представлява кристалната форма на натриев хлорид и е известен още като каменна сол. Откритието подсказва, че този естествен минерал би могъл да хвърли повече светлина върху древната солена среда.

Нещо повече – организмите, пленени в халита, може все още да са живи.

Невероятното изследване може да промени и начина, по който търсим древен живот – не само на Земята, но и в извънземни среди като Марс, където са открити големи солни залежи (те подсказват, че тук някога са съществували огромни резервоари с течна вода).

Организмите не изглеждат така, както вероятно бихте очаквали. По-рано учени се натъкват на древни микрофосили, пресирани в скални формации (като шисти, датирани преди милиарди години). Солта не може да запази органичния материал по същия начин.

Вместо това когато кристалите се образуват в солената среда, в тях може да попаднат малки количества течност. Това са т.нар. течни инклузии и те реално представляват останки от водите, в които халитът се е кристализирал. Това ги прави особено ценни от научна гледна точка, тъй като могат да съдържат информация за водната температура, водната химия и дори атмосферната температура в момента, в който минералът се е формирал.

Учените откриват и микроорганизми, които живеят в днешните среди, където халитът се образува. Тези среди са изключително солени. Въпреки това в тях процъфтяват микроорганизми като бактерии, гъби и водорасли.

Освен това съществуването на микроорганизми в течните инклузии на гипс и халит е добре документираното. Тези инклузии са предимно съвременни или скорошни, но има и няколко, които водят началото си от древността. Методите на идентифициране на тези древни организми обаче кара някои учени да се съмняват дали те са на същата възраст, на която е и халитът.

„Ето защо сред геомикробиолозите продължава да съществува един конкретен въпрос – казва Сара Шредер-Гомес от Университета в Западна Вирджиния, която е и ръководител на екипа. – Кои са най-старите химични седиментни скали от средите на отлагане, които съдържат прокариотни и евкариотни микроорганизми?“.

Днес центърът на Австралия е пустиня, но някога това е било древно солено море. Тамошната формацията Браун е добре описана и датирана стратиграфична единица от неопротерозойя. Тя е особено богата на халит, което подсказва, че тук някога е съществувала древна морска среда, пише Science Alert.

С помощта на проби, взети от формацията Браун от Геоложкото проучване на Западна Австралия от 1997 г., Шредер-Гомес и нейните колеги успяват да проведат изследване на непроменения халит от неопротерозойя с помощта на неинвазивни оптични методи. По този начин минералът остава непокътнат, което означава, че всичко, което се намира в него, е попаднало там в момента, в който кристалите са се формирали.

Учените използват преминаваща светлина и ултравиолетова петрография - първо с ниско приближение, за да идентифицират кристалите на халита, а след това – с до 2000x, за да изучат течните инклузии в него.

Именно така се натъкват на органични твърди и течни елементи, консистентни (на базата на своя размер, форма и ултравиолетова флуоресценция) с прокариотни и евкариотни клетки.

Обхватът на флоуресценцията също е интересен. Някои проби се характеризират с цветове, които са консистентни за органично разлагане, докато други имат същата флоуресценция, която и съвременните организми (което според учените подсказва, че става дума за непроменен органичен материал).

Възможно е дори някои от тези организми да са все още живи. Течните инклузии може да са изпълнявали ролята на своеобразни микрохабитати, в които миниатюрните колонии да процъфтяват. Освен това до момента учените са успявали да извлекат живи прокариотни от халит, датиран отпреди 250 млн. години – защо не и от такъв отпреди 830 млн.?

Изследването е публикувано в Geology.