Пернишката печка се завърна вкъщи, сподели пред БТА Силвия Нотева, уредник в Регионалния исторически музей в Перник. Първият екзезмпляр, произведен през 1926 г. от пловдивската фирма „Амбарев и Цанков“ и дарен на тогавашния директор на Държавни мини (ДМ) „Перник“ Георги Коняров (1925-1932г.), вече е собственост на музея. Експонатът е бил откупен от институцията.

 На видно място е написана марката на отоплителния уред „Перник“ и под нея цифрата 1, удостоверяваща, че това е първата произведена печка. Тя е дарена на минния директор в знак на благодарност за предоставения безплатно лиценз за производство. Отоплителният уред има и статуетка - символ на железолеярството. Печката е първата от лимитирана серия, подарявана на високопоставени служители. Понеже е произведена в Пловдив, на първата вратичка е изобразен Старият град, на последната - мостът на река Марица.

 Печката напуснала Перник през 1944 г., когато била изхвърлена от кабинета на минния директор. Престояла в Габрово, след това във Велико Търново, където последният й собственик решил да я продаде. Случайно специалисти от музея в Перник забелязали обявата и единодушно решили, че трябва да върнат малкото бижу в града на черното злато. „Ако ние не я бяхме откупили, щеше да попадне в ръцете на колекционери и никога нямаше да се върне в Перник. Сега отново е там, където й е мястото“, щастливи са музейните служители.
 
 Историята на пернишката печка започва от 1925 г., когато със закон за експлоатация на Държавни каменовъглени мини във Владайско-Мошинско-Пернишката котловина, утвърден с Указ №5/7 1925 г. въгледобивното предприятие в Перник получава правото на автономно управление - предпоставка за ускорено стопанско развитие на предприятието и селището.

 В тази връзка същата година към въгледобивното предприятие се учредява бюро по горивна техника. Една от задачите на службата е намиране на подходящи типове печки, огнища и скари - икономични на гориво и с пълноценно изгаряне на въглищата.

 Така се появява известната днес „Пернишка печка“ с горно горене. Преимуществата й пред използваните до този момент са категорични - пълно изгаряне на въглищата, лесно обслужване (зареждането на печката е веднъж на 12 часа), поддържане на постоянна температура и на добра хигиена в помещенията, разказват от Регионалния исторически музей.

 През 1926г. инженерите на мината разработват три модела на новата печка - два за отопление, голям и малък, и един - тип готварска. Същата година образците са предоставени безплатно за производство на всички български машинни фабрики и железолеярници. Единственото условие е било на печката да пише „Перник“. След едногодишно изпитание започва масовото производство. Със заповед на директора на мината всяка първа произведена печка от фабриките, на които е предоставен проектът, се поставяла на изпитания. Те се извършвали в Административния съвет на мините в София.

 Един от първите производители на печки тип „Перник“ е машинна фабрика и железолеярница „Амбарев и Цанков“ в Пловдив. Собствениците приспособили машинните инсталации така, че да постигнат ниска продажна цена. Първите десет модела малки печки „Перник“ били произведени със статуетки, какъвто е показваният сега в музея експонат.

 На организираното от 11 до 22 септември 1937г. Балканско изложение в Белград - Югославия, в рамките на щанда на Българския експортен институт, присъстват и ДМ „Перник“. Наред с другите стоки, произвеждани в България, са изложени три вида брикети, едри и ситни промити въглища и печка за отопление тип „Перник“, които две - три години преди изложението предприемчивият българин Н. Ангелов, живеещ в Югославия, е патентовал. В доклад от изложението се споменава за „доста голям интерес“ към пернишките брикети, въглища и печки. Подписани са споразумения с фирми от Белград, Ниш, Скопие, разказа още Нотева.

 През 30-те години на ХХ в. „Пернишката печка „става изключително популярна с модерния си дизайн и
 практичен начин за отопление. Значителен фактор в българския социален живот, ДМ „Перник“ провеждат обширна социална политика. През периода 1925-1944 г. спонсорирането на общини, училища, читалища и други институции, се състои и в закупуване на горногорящи отоплителни уреди.

 Изобретението на пернишките инженери е нововъведение и част от българската индустриална революция, започнала пътя си от Перник с изграждането на най-голямото държавно предприятие през 1891 г., посочват от музея.