Инфлацията се завърна в Европа и в Съединените щати след години на слабо покачване на цените, а това тревожи правителствата, населението и централните банки, които все повече са отвикнали от това явление, често пъти равняващо се на икономическа несигурност и спад на жизненото равнище, информира Франс прес.
Паста за зъби
„Инфлацията е като паста за зъби: веднъж излязла от тубата, трудно можеш да я върнеш обратно“ - това предупреди през 1980 г. президентът на Бундесбанк (Bundesbank) Карл-Ото Пьол.
Този цитат беше позабравен, тъй като от създаването на единната европейска валута до пандемията от КОВИД-19 покачванията на цените бяха слаби в еврозоната и дори под целевите 2 процента, фиксирани от Европейската централна банка (ЕЦБ) след финансовата криза през 2008 г.
Той обаче отново стана актуален миналото лято с ускоряването на инфлацията.
Тъй като безработицата намаля, предоставяйки повече преговорна сила на служителите, много икономисти се опасяват, че увеличаването на заплатите може да засили натиска върху цените и така да възникне омагьосан кръг, от който трудно може да се излезе.
Хиперинфлация
Тя е резултат от силно покачване на цените вследствие загуба на доверие на потребителите в стойността на валутата.
Най-показателен е примерът с Германия в началото на 1920-те години: под натиска на дълга, свързан с Първата световна война и тежестта на наложените репарации, правителството не успява да погасява заемите си и задейства печатницата за пари. Вложителите губят доверие във валутата и курсът на дойче марката се срива.
Хиперинфлацията предизвиква срив на икономическата активност. Вложителите са разорени, жизненото равнище на по-голямата част от населението спада, създавайки плодородна почва за разрастването на нацизма с борсовия крах през 1929 г.
В по-ново време Венецуела преживя период на хиперинфлация, с покачване на цените от 130 000 процента през 2018 г., по данни на централната банка, а по изчисления на Международния валутен фонд (МВФ) - с 930 000 процента.
Японското изключение
От близо 30 години японската икономика се сблъсква с атипична ситуация на продължителни периоди спад на цените, наричан дефлация, прекъсвани от време на време от фази на лека инфлация.
Феноменът се появи със спукването на финансовия балон и балона на недвижимите имоти в началото на 1990-те години. За да се освободят от дълговете си, компаниите и домакинствата в третата световна икономика намалиха разходите си, което дръпна цените надолу.
Въпреки мащабните държавни разходи и понижаването на лихвите, правителството и централната банка останаха безсилни пред това явление.
Дефлацията поражда риск от порочен кръг, както по време на Голямата депресия в САЩ през 1920-те години. Компаниите се боят да не изгубят клиенти, потребителите спестяват, вместо да харчат, а всичко това води до спад на търсенето и на производството.
Лек за дълговата тежест
Вместо да погасява дълга си, държавата може да се възползва от високата инфлация, за да намали дълговата си тежест спрямо БВП - широко ползвано съотношение при международните сравнения.
На практика инфлацията се изразява в покачване на БВП чрез поскъпването на стоките и услугите, засилване на потреблението чрез увеличението на заплатите. . .което аритметично намалява дълговата тежест спрямо БВП и увеличава данъчните постъпления на държавата.
Но - внимание: този механизъм не се прилага, ако пораженията, предизвикани от инфлацията, водят до рецесия и следователно до повсеместен спад на постъпленията.
Освен това има опасност инфлацията да увеличи цената на финансирането на дълга, тъй като кредиторите са по-недоверчиви по отношение възможностите на кредитополучателите за погасяване, припомни наскоро управителят на Банк дьо Франс (Banque de France) Франсоа Вилроа дьо Гало.
Митът за края на инфлацията
Преди излизането от здравната криза, а след това и войната в Украйна да накарат инфлацията да скочи, тя беше почти несъществуваща в големите икономики на планетата. До такава степен, че някои икономисти се питаха възможно ли е изчезване на инфлацията.
Те се позоваваха на няколко причини: най-напред на техническия прогрес, който най-редовно позволява да се понижават производствените разходите и следователно продажните цени на промишлените стоки. Към това се прибавят глобализацията и конкуренцията, които карат предприятията да понижават цените си.
Някои споменават и слабото увеличение на заплатите на фона на разрастването на временната заетост и отслабването на синдикализацията в някои страни, което намали преговорната сила на служителите в компаниите.
