България не е изпълнила задълженията си по Рамковата директива за морска стратегия, като не е преразгледала и актуализирала в установените за това срокове първоначалната оценка на състоянието на морската околна среда, критериите за определяне на добро състояние на морската околна среда и екологични цели, и не е представила на Комисията задължителните актуализации на морските стратегии. Това прие в решението си от днес Съдът на ЕС.

От институцията информират, че с решението е уважен предявеният от Европейската комисия иск за установяване на неизпълнение от страна на България на задълженията ѝ по Рамковата директива за морска стратегия.

Съдът уточнява, че в съответствие с разпоредбите на посочената директива България е била длъжна да преразгледа съответните елементи на морските стратегии до 15 юли 2018 г., а подробностите по актуализирането, проведено след преразглеждането, да представи на Комисията в срок до 15 октомври 2018 г., но това не се е случило.

Съдът припомня, че съгласно постоянната съдебна практика наличието на неизпълнение на задължения трябва да се преценява с оглед на положението на съответната държава членка към момента на изтичане на срока, даден в мотивираното становище, и последващи промени не могат да се вземат предвид. Този срок, определен в мотивираното становище на Комисията, е изтекъл на 11 декември 2019 г.

В тази връзка Съдът приема, че България не е спазила нито срока за изпълнение по Рамковата директива за морска стратегия, нито срока, в който сама се е ангажирала в отговора си на мотивираното становище, да преразгледа и да актуализира морските си стратегии и да представи актуализациите на Комисията до 30 юни 2020 г.

Съдът отхвърля доводите на България, че не е могла да спази установения в Директивата срок заради затруднения с възлагането на обществената поръчка, като изтъква, че държава- членка не може да се позовава на разпоредби, практики или фактически положения от вътрешния си правен ред, за да оправдае неспазването на установени с директива задължения и срокове, които са правнообвързващи.

Съдът акцентира и върху обстоятелството, че България е предприела първите организационни мерки за изпълнение на задълженията си едва на 16 юли 2018г.-т.е. след изтичане на определения в Директивата срок. Обстоятелството пък, че на 16 март 2021 г. е бил сключен договор за предприемане на необходимите мерки, Съдът приема за неотносимо към
преценката за основателността на предявения иск, тъй като е настъпило след изтичането на определения в мотивираното становище срок.