Три сценария за развитие на продоволствена криза у нас, следствие на инфлацията, цените на енергоносителите и войната в Украйна, разви доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките по време на IV годишен форум "Отговорни производители", организиран от сп. "Мениджър" днес, съобщиха организаторите.

Опитът за прогноза на учения е направен на база собствено проучване на цените на трите най-големи стокови борси и тържища у нас, както и на текущия секторен анализ на продоволствената сфера в България за последната една година, който обхваща факторите, от които зависи цената на храните в търговската мрежа, структурата на нашите земеделски стопанства, себестойността на зърнените култури, производството на хляб, сурово мляко, месо и др.  

Пазарните изследвания на доц. Боюклиев показват, че към 1 март 2022 г. цената на зърното на регионалните борси е между 2 и 3 пъти по-висока спрямо същия период на миналата година. Конкретно цената на пшеницата се е повишила с 230%, на слънчогледа и на царевицата с 300%, а на ечемика - с 220%. Три пъти по-скъпи вече са и газът, бензинът, дизелът и електроенергията. Независимо от това цените на храните в магазините не са увеличени с тези темпове, защото продуктите са произведени със суровини и материали с по-ниски цени от старата реколта, става ясно от анализа на доц. Боюклиев. Според него инфлацията в страната на годишна база е около 10%, но при храните към 15 март тя е вече над 20%.

Следствие на тази производствени разходи и цени, ученият извежда три основни момента като опит за прогноза:

На първо място, според доц. Боюклиев, цените на храните ще нарастват поне с 50% до новата стопанска година, която обхваща периода от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година.

Второ, дори и войната в Украйна да приключи до дни и санкциите да бъдат свалени, цените ще продължат да растат до регулиране на пазарната ситуация. Третият момент е, че при продължаване на военните действия, както и на наложените санкции на Русия, в следващите две стопански години, или поне до 2025 г., може да се стигне до глобална продоволствена криза. Причината за това е, че цените на храните в търговската мрежа ще се увеличат в пъти, като не е изключено и преструктуриране на консумацията на хранителните продукти. 

Оптимистичният сценарий за България при това положение, ако успеем да извлечем "дивиденти" от кризата и се разминем с минимални щети за производители и потребители, е плавно нарастване на цените на храните с около 50 на сто до 1 октомври 2022 г., когато започва новата стопанска година, подчерта доц. Боюклиев на форума.

Песимистичният вариант е, ако войната продължи по-дълго, а санкциите - най-малко до края на тази година. Тогава ни очаква поне 2-3 години нарастване на цените на храните между 3 и 4 пъти, което ще е с над 200%, смята ученият от ИИИ при БАН.

Реалистичният сценарий, според доц. Боюклиев, е, ако войната приключи до края на пролетта, и тогава нарастването на цените ще е средно със 100% до 1 октомври 2022 г.

Като изход от възможната продоволствена криза икономистът предлага държавната политика да бъде насочена към подпомагане на земеделските производители чрез осигуряване на горива за сеитба, субсидиране на торове и други суровини и консумативи, прибиране на реколтата на специални цени или фючърсното й изкупуване за попълване на държавния резерв. 

Административния натиск над пазара на дребно би имал само отрицателен икономически ефект, време е да се стимулират късите търговски вериги, подчерта доц. Боюклиев.