Войната в Украйна извади наяве много проблеми, свързани със състоянието на медийната среда, с професионалните стандарти и отговорности в журналистиката. Медиите рядко те се отнасят критично към собствената си дейност, пише Светлана Божилова в анализ в "Дневник".
Естествено, на първо място излиза проблемът с медийната регулация. Тя в последните години е силно дискредитирана, за което принос имат както членовете на Съвета за електронни медии (СЕМ), така и политиците, които са ги избрали. Затова най-лесно е отричането на потребността от медийна регулация, въпреки че според последните промени в Директивата за аудиовизуални медийни услуги правомощията на медийния регулатор стават все по-големи - от спазването на принципи и правила в радио- и телевизионните програми до платформите за видеосподеляне. СЕМ има проблеми както с прилагането на закона, така и с изборите на генерални директори на обществените медии. И това не е от вчера, но сега придобива гротескови форми.
СЕМ е специализиран независим орган, защитаващ обществения интерес, но в последните мандати не е организирана нито една дискусия, свързана със собствеността на медиите, с програмната политика и управление на обществените медии, с предизборните кампании. Повече от месец и половина СЕМ не се произнася по казуси, свързани с отразяването на войната в Украйна, с публикуването на недостоверна информация и неверни твърдения и интерпретации, с езика на омразата, с вербалното и реално насилие, които заливат родния ефир.
В последните дни два казуса с отразяването на войната в Украйна подлагат на изпитание не само компетентността на СЕМ, но и на част от професионалната колегия. Геноцидът в Буча беше представен и чрез гледната точка на агресора като постановка, която иска да дискредитира Русия. Сякаш унищожените градове, милионите бежанци и хилядите невинни жертви имат необходимост от такова действие при изобилието на доказателствен материал и разкази на очевидци.
Вторият казус е свързан с изявления в медиите на политици, лидери на обществено мнение и журналисти, че военната помощ въвлича дадена страна във война. Това е в противоречие с международното право, което не квалифицира военната помощ за жертвата на агресията като обявяване на война, но при разговорите в телевизионните студия няма уточняващи въпроси от водещите. Обществената реакция, най-вече в социалните мрежи, често изпреварва всякакви институционални решения.
Мониторингът, който е задължителен, за да покаже реалната медийна картина - фалшиви новини, теми, послания и профили на участниците в актуалните предавания - не е готов. Сега разбирам, че този мониторинг е фокусиран единствено към БНР и БНТ. Длъжна съм да припомня, че БНР и БНТ нямат пълноценен наръчник за журналистическо поведение в различни ситуации, какъвто има Би Би Си, включително при войни и терор. А колко лесно би били тези правила да се преведат и приложат в БНР и БНТ.
Обществените медии в Европа имат и свой собствен медиен мониторинг, например френската обществена телевизия предава на националния регулатор годишно стотици страници с резултати, публикувани в Тетрадки на отговорностите. Ако това беше станало и наша практика, Петър Волгин нямаше да се изживява като алтернатива на програмната политика на БНР, нямаше да превръща журналистиката в пропаганда, а в последното издание на "Политически НЕкоректно" да разгласява фалшивата новина за завладяване на българския кораб в Мариупол от украинската армия като повод за разговор с Костадин Костадинов от "Възраждане" за унищожения национален интерес и суверенитет и да се сипят неверни твърдения и обидни квалификации за Европейския съюз и НАТО...
А допитванията до аудиторията на предаването представят единствено гледната точка на харесващите го, да не говорим за стила на говорене. Той често съвпада със стилистиката на троловете от сайтовете с кремълска пропаганда. Бавната реакция на мениджърите на обществените медии ги прави уязвими в неспособността да вземат адекватни решения, а Волгин е на път да героизира собствената си пропагандна дейност.
Към правомощията на СЕМ, освен наблюдението на радио-и телевизионната среда, се прибавят и големите сайтове за видеосподеляне. Слуховете и спекулациите около войната в Украйна имат своята първооснова във факта, че големите медии не създадоха през годините собствени коментатори и анализатори, които многостранно да разглеждат дадени явления и процеси. Дискусиите почти отсъстват - "Референдум" и "Пресечна точка" са като бели лястовици. А върволицата от гости с еднопланови и взаимно изключващи се гледни точки предразполага аудиторията на своеобразна социална шизофрения.
Другата гледна точка, тази на агресора, прокудил над 4 милиона бежанци, унищожил градове, убил хиляди невинни граждани и деца, не може да бъде оправдавана с исторически контекст, геополитика, генезис на събитията, защото това е престъпление срещу мира и човечеството. А оневиняването на насилието и разрухата на суверенна държава се превърна в медийно всекидневие под формата на другата гледна точка.
Журналистите рядко задават неудобни въпроси, а темите за националния ни интерес и неутралитет се поставят над общочовешките и демократични ценности, върху които се крепи европейската цивилизация. Така постепенно журналистиката се превръща в поле на пропаганда. И тук приносът на СЕМ е голям. България е на първо място в Европа по регистрирани партийни телевизии, а някои от тях като "Българска свободна телевизия" и "Алфа" имат обществен статут. Партийните телевизии правят чиста пропаганда, фрагментират аудиторията и противопоставят едни на други големи социални групи. В страни с медийна демокрация такива медии са немислими, а в Австрия дори забранени. Но те се появяват там, където няма истински независими медии.
Обществените БНР и БНТ трябва да са пример за плурализъм, граждански достъп до медиите, достоверна информация, с повече авторитетни и проверени източници, за да не се превръщат в медийно поле за квалификации и обиди, без каквато и да е аргументация. В медиите е пълно с информация на ТАСС, без да има алтернативен източник от глобални авторитетни агенции, без информация на военни кореспонденти от мястото на събитието или на очевидци и участници. Дори мирните шествия в подкрепа на Украйна се превърнаха в недостоверна информация относно числеността на присъстващите.
Очевиден факт е, че с отсъствието на вътрешен мониторинг на новините и актуалните предавания, без прецизни и ясни правила за журналистическа дейност и надзор от страна на управленския екип, се раждат неистини. Никой не знае правилата, по които се избира дневният ред на медиите - теми, участници, тези. В казуса с изданията на "Политически НЕкоректно" вина има и редколегията, и Програмният съвет. Казусът многократно е разглеждан в Обществения съвет, но без реакция на управителните тела.
Ясни правила за права и отговорности на журналистите биха лишили Петър Волгин от ефир за месеци и ако продължава да не спазва правилата, следва отстраняване от БНР.
А СЕМ, скрит зад ненамеса в независимата редакционна дейност на БНР и БНТ, бяга от професионални позиции. Как избираш генерални директори, сключваш с тях договори за възлагане на управление и после нямаш никакъв контрол над управлението и програмната политика?
Да не говорим, че за директор на обществена медия беше избран изпълнителен директор на фалиралата ТВ7 и програмен директор на партийната телевизия "Алфа".
За да се превръща журналистиката в пропаганда на една или друга политическа партия, вина имат всички по веригата. За съжаление, вина носим и медийните експерти, които рядко анализираме и дебатираме актуални теми на медийната среда.