Първи рожден ден чества днес Бусинската сръчкотилница. Тя е дело на младото семейство Стефка и Александър Дуцови. Двамата реновирали старинна плетена къща, която някога била работилница на местен грънчар и се намира в близост до музея на прочутата бусинска керамика.
Инициатор на начинанието е Стефка, чиито корени са от трънското село. Тя е психолог, съпругът й е биолог. Семейството има три деца, които често намирали останки от керамични съдове, изобилстващи в селото, понеже векове наред грънчарството било поминък на местното население.
„Виждах западането на селото, рухващите една след друга къщи. Затова реших да се опитам да възродя старата слава на Бусинци“, споделя Стефка. Семейството купило стара плетена къща, която дори била без покрив, но с огнище, на което работел някога местен майстор грънчар. Две години я реновирали, обособили ателиета за работа, магазин, голяма тераса. Сега тук са изложени произведения на 19 автори от цялата страна.
Имам желание сръчкотилницата да стане център, в който да се срещат сръчни хора, упражняващи различни занаяти, казва Стефка.
Всеки посетител може да изработи глинен съд на старо грънчарско колело. То е принадлежало на местен грънчар, което, по стечение на обстоятелствата, е било купено от сръчкотилницата и отново се е върнало в Бусинци.
Семейство Дуцови възнамерява да обособи и детски образователен център в двора на сръчкотилницата. Така, освен че ще работят с глина, която е изключително здравословен материал, децата ще имат достъп и до красивата трънска природа, разказа Стефка.
Трънското село Бусинци се е нареждало сред трите най-значими центрове на грънчарството в България, редом с Берковица и Троян. Заради околните залежи от глина то се е превърнало в основен поминък на населеното място и достигнало истински разцвет през XVIII и особено през XIX век. По време на Възраждането тук е имало 300 грънчарски колела, или те са били емблема на всяко семейство. При посещението си в селото през 1899 г. Константин Иречек заварил индустриално производство и го описал в книгата си „Пътувания по България“. Тук било открито първото у нас керамично училище.
Грънчарството е било основният поминък на местното население в продължение на векове, във всяка къща е имало грънчарско колело. Майсторите багрели съдовете в т. нар есенна гама цветове - жълт, зелен и виненочервен, каквито били намиращите се край селото залежи от глина. Освен красиво оцветени с местни руди и растения, бусинските съдове издават звънливи звуци при почукане.
Световна слава спечелил местният майстор Петър Гигов. Негови произведения днес са притежание на световни музеи като Лувъра и Музея за човека в Париж, Британския музей, Световния музей на керамиката в Италия, музеи в Япония, САЩ, Русия, Нова Зеландия, Индия.
