Празник на Селското хоро, вписано в Националната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство, се подготвя в Перник. Надиграването е под наслов „Дръж се земьо, граовец те гази“ и ще се състои на 20 април на открита сцена пред Двореца на културата.
Хорото е жизнено, наситено с много темперамент, динамика и ритъм. То е неизменна част от културата на региона, играе се от мало и голямо. „Няма перничанин, чието сърце да не трепва при звуците на Селското хоро, сподели пред БТА Владимир Русев - съучредител на сдружение с нестопанска цел „Локално наследство“, което е организатор на проявата.
Селското (Граовско) хоро е сред най-обичаните в района на Средна Западна България. Характеризира се с лекота на движенията, пъргавина и скокливост, показва приемственост между поколенията. Според неписания Кодекс на миньорския град, не може да си от Перник, ако земята под краката ти не се разтресе от ритъма на Селското хоро, припомнят организаторите.
„Селското хоро в Пернишко“ е вписано в Националната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство през 2021 г. „Горд съм, че след обичая Сурова и нашето традиционно Селско хоро става част от културната съкровищница на България“, заяви кметът Станислав Владимиров. Танцът е втората успешна регионална кандидатура в Националната листа, която представя значим елемент от традиционната култура на Пернишкия край. Общините Брезник, Трън, Перник, Земен и Радомир са групови носители на кандидатурата.
Селското хоро се изпълнява в ритъм 2/4. Играе се в граовския подрегион под най-различни наименования, коментира пред БТА Тодор Тодоров - хореограф на ансамбъла за народни песни и танци „Граовска младост“. По думите му в зависимост от населеното място хорото се е наричало Зидарско, Витановско, Калкашко, Бучинско, Брезнишко, Ноевско, Кошаервско, Дренско, Горнодиканско и т.н. То винаги започва бавно, след което следва бърза част.
Граовското хоро е ситно, краката трябва да са възможно най-ниско, съветва Тодоров. Най-добрият или най-високият повежда хорото, след него се нареждат останалите. Навремето танцът се е играел под музикален съпровод на кемене, гайда, кавал, свирка и други инструменти, а най-добрите играорци били от селата Зидарци, Витановци и Вискяр.
В годините хорото било обогатявано с движения, измислени от самите участници в танца. Така особено днес, когато съставите представят разработен фолклор, хорото е доста по-различно от автентичното, каза Тодоров.
Селското хоро се играе „за пояс“, затова организаторите са изработили 200 коланчета (играорки), с които ще поканят публиката да се включи в надиграването. Ще бъде организиран уъркшоп за разучаване стъпките на танца от публиката и гостите на празника.
В първото издание на надиграването ще участват само местни танцови школи, формации и състави. „Целта е те да представят локалните особености в изпълнението на хорото на различните селищни общности. Ще се акцентира в трансмисията между поколенията, като ще се включат носители от по-възрастните и младежи и деца, които усвояват традиционното танцуване от тях“, каза още Русев.
Предвижда се празникът да с превърне в традиционна проява, като в следващите години в нея се включат и творчески състави от цялата страна.
Събитието се финансира от Национален фонд „Култура“.
