Пореден ден, поредна лъжа за войната на Русия срещу суверенна Украйна. От незаконното си анексиране на Крим през 2014 г. до продължаващата и днес агресия на Москва Русия провежда продължителна и държавно координирана кампания за дезинформация, насочена към местното население, съседните на Русия страни, страните от ЕС и извън него. Целта е ясна - влияние върху общественото мнение.

В държавните медии и екосистемата от контролирани от Москва такива, руските власти не пестят никакви усилия да очернят Украйна, да я представят като заплаха за глобалната сигурност и да атакуват международните опити за подкрепа на целостта и суверинитета на Украйна.

Именно заради това специализираният сайт eudisinfo.eu представи най-разпространените и опасни митове, създавани от Кремълската пропагандна машина. Митове и откровени лъжи, целящи дестабилизация. 

Мит първи: Настоящата война е резултат от упорито агресивно поведение на Украйна и нейните съюзници на Запад. Русия не прави нищо, освен да защитава своите законни интереси и не носи отговорност за този конфликт.

Невярно. Фактите сочат, че Русия продължава да нарушава международното право, както и други споразумения, с които се е ангажирала. С незаконното анексиране на Кримския полуостров и с извършването на актове на въоръжена агресия срещу Украйна Русия, която е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, наруши най-малко 12 международни и двустранни договора. Сред тях - Хартата на ООН, Заключителния акт от Хелзинки и Парижката харта, които гарантират суверенно равенство и териториална цялост на държавите, ненарушимост на границите, въздържане от използване на сила и правото на държавите да избират собствените си мерки за сигурност. 

С други думи - действията на Русия, подкопаващи териториалната цялост, суверинитета и независимостта на Украйна, по-специално в Крим и Донбас, са незаконни. 

До момента Украйна е понесла ужасяващи загуби в продължителни конфликт с Русия, считано от 2013 г. Агресията на Москва е погубила общо около 14 000 украинци и ранила много повече.

Мит втори: Украйна предизвика този конфликт. Има доказателства, че Украйна извършва зверства срещу рускоезичното население в източната част на страната. Русия трябва да се намеси и защото Украйна принадлежи към сферата на влияние на Русия."

Невярно. Твърденията, че Украйна атакува и преследва по какъвто и да е начин собствените си граждани, са абсурдни. За да стимулират вътрешната подкрепа за военна агресия спрямо Киев, руските държавни медии неуморно опитват да очернят Украйна, обвинявайки я в геноцид, правейки тотално безпочвени паралели с нацизма и Втората световна война.

Подобни измислени истории има много, а най-добрата илюстрация е репортаж в руска телевизия, който обвинява украинските сили, че са разпнали младо момче в Източна Украйна в началото на конфликта. Многократни проверки показаха, че историята е напълно измисена. 

Няма никакви доказателства, че рускоговорящи жители на Източна Украйна са били изправени пред преследване, още по-малко - пред геноцид. Това е потвърдено от доклади на Съвета на Европа, Върховния комисар на ООН по правата на човека и ОССЕ. 

Второ - често се лансира твърдението, че украинци и руснаци са един народ. Поглед назад показва, че този аргумент е най-меко казано невалиден. Въпреки общите корени от Киевска Рус, която съществува от 9-и до 13-и век, е невярно да се твърди, че 800 години по-късно двете страни са "една нация". Въпреки дългите периоди на чуждо управление, Украйна има национална култура и идентичност и е суверенна държава по всички правила на международното право. 

Идеята за една изцяло руска нация без политически граници е идеологическа конструкция, датираща от имперски времена и е използвана като инструмент за подкопаване на украинския суверенитет и национална идентичност. Този мит се култивира наново от руското управление след 2014 г. 

Мит трети: "Украйна трябва да се обърне към Русия, защото ЕС и Западът не се интересуват от нея и са я изоставили."

Невярно. ЕС и Украйна имат споразумение за стратегическо партньорство, консолидирано от Споразумението за асоцииране Всеобхватната зона за свободна търговия. ЕС е най-големият търговски партньор на Киев и е генерира 40% от търговията на Украйна. Под флага на Източното партньорство ЕС прилага широк спектър от програми в Украйна и оказва помощ за извършването на необходимите реформи. 

От 2014 г. ЕС е предоставил на Украйна над 17 млрд. евро под формата на заеми и безвъздмезни средства. 

Мит четвърти:  "Настоящата война е по вина на Запада. Ако бяха изпълнили обещанието си да не разширяват Алианса, Русия нямаше да се почувства застрашена."

Невярно. Такова обещание не е било давано от НАТО, нито пък е официално искано някога. Руските медии, контролирани от Кремъл, често твърдят, че на съветския лидер Михаил Горбачов е дадено "устно" обещание, че НАТО няма да се разширява извън вече обединена Германия. Всъщност самият Горбачов отрече това твърдение в интервю от 2014 г., когато заяви, че "темата за разширяването на НАТО изобщо не е обсъждана и не е повдигана през онези години."

"Казвам това напълно отговорно. Нито една източноевропейска държава не повдигна въпроса, дори след като Варшарският договор престана да съществува през 1991 г.", казва той. 

Така наречените "устни споразумения" са просто една фикция. Членовете на НАТО никога не са поемали политически и правнообвързващи ангажименти да не разширяват Алианса извън границите на обединена Германия. 

НАТО, като отбранителен съюз, не се раширява в имперския смисъл, който се влага. Решенията за членство в НАТО се взимат от страните-кандидатки и всички настоящи 30 членове на НАТО са взели решението си вътре в страните си. 

Мит пети: "Поради агресивното разширяване на НАТО, Русия сега е "заобиколена от врагове" и "трябва да се защитава". 

Невярно. Никоя страна или съюз не планира и никога не е планирал нахлуване в Русия. Никой не е заплашвал Русия. Всъщност ЕС и Украйна са категорични поддръжници на установения следвоенен ред за сигурност. От своя страна Русия е най-голямата географски страна в света с население от 144 милиона души и има едни от най-големите въоръжени ядрени сили в света. Абсурдно е да се представя Русия като страна под остра заплаха за сигурността. 

По отношение на географията - по-малко от 1/16 от сухопътната граница на РУсия е с членове на НАТО. От 14-те държави, с които граничи Русия, само пет са членки на НАТО. 

Освен това - няма нито един аргумент, който да сочи, че военната сила е единственото решение на евентуални проблеми. Има няколко международни организации, двустранни споразумения и формати, в които Русия може да участва в съвместен и мирен диалог - например в рамките на ОССЕ и различните режими за контрол на въоръженията. ЕС винаги е поддържал каналите за комуникация с Русия отворени.

Като суверенна държава Украйна има пълното право да избира своята политика и съюзи. Идеята, че Русия има някакво право на вето върху суверенни решения на Украйна, е неоснователна. В тази връзка - нито ЕС, нито НАТО претендират да имат право на вето върху това които държави имат право да бъдат членове на Организацията на Договора за колективна сигурност. 

Мит шести: "Във Всеки случай Русия не носи отговорност за сегашното напрежение в Украйна. Украйна умишлено наруши Минските споразумения и Западът допълнително въоръжава Украйна. Русия трябваше да реагира бързо, за да защитава границите си. Провокацията идва от Запада."

Невярно. Истината е, че Русия е тази, която разположи 140 000 войници и тежка военна техните по границите на Украйна, включително в незаконно анексирания Кримски полуостров. 

Русия е страна по споразумения от Минск и това са най-новите официални документи, в които Русия потвърди суверинитета и териториална цялост на Украйна. Русия не изпълни своята част от задълженията по Минските споразумения. Русия и нейните подставени лица не прекратиха огъня, не изтеглиха всички тежки оръжия, не реализира - да извърши обмен на политически затворници и да осигури доставка на хуманитарна помощ въз основа на международен механизъм. 

Напротив - Русия засилва въоръжените формирования в Източна Украйна. Русия не позволява безпрепятствен достъп на наблюдатели от ОССЕ, включително по границата си с Украйна, където дори силно ограничената мисия на организацията беше прекратена заради руско вето през лятото на 2021 г. 

Без пълното прилагане на задълженията за прекратяване на огъня, изтеглянето на тежките оръжия и прилагане на разрешение за пълен достъп до всички територии за мисиите за наблюдение на ОССЕ, е трудно да се говори за Минск II. 

Въпреки това Украйна изпълни толкова от споразуменията от Минск, колкото е разумно да направи страна, която няма контрол над пълната си територия. Нещо повече - Украйна направи конституционни промени, за да предостави повече автономия на териториите, които в момента са извън нейн контрол. 

Мит седми: "ЕС е слаб и неуместен. Защо изобщо някой си прави труда да говори с ЕС."

Невярно. Руският политически естаблишмънт работи усилено, за да представи ЕС слаб. През януари на 2022 г. руският външен министър Сергей Лавров дори обвини ЕС в "импотентност". 

Фактът обаче е, че Европа се радва на мир след края на ВСВ. ЕС, в координация с ООН, НАТО, ОССЕ, Съвета на Европа, членовете на Г-7 и други международни партньори прави всичко възможно да гарантира мира и сигурността по света, включително в Украйна.

ЕС е и най-голямата интегрирана икономическа зона в света и най-големият търговски партньор на Украйна.