Представители на петте въглищни общини в България се срещнаха с народни представители и експерти в областта на енергетиката, регионалното развитие и екологията в Народното събрание. Сред участниците в срещата бе и зам.-кметът на Община Перник Стефан Кръстев. Повод за разговора бе писмо изпратено от местните администрации до Министерски съвет и президента, както и въпросите и предложенията на общините по бюджета за 2022 г. и Плана за възстановяване и устойчивост.
„Размерът на средствата, които ще дойдат към всяка община няма никакво значение, ако те не бъдат изразходвани по един умен и прагматичен начин, защото всяка една от въглищните общини има своята специфика“, каза Стефан Кръстев. Той добави, че е важно експертите на място да разработват устойчиви проекти, съобразени с нуждите на местно ниво. „Нужно е в управлението на Фонда за справедлив преход да бъдат включени и заинтересованите страни, защото има огромна разлика в това да правиш нещо за някого и това да го включиш в процеса на работата. Най-важното е да постигнем устойчива трансформация на нашите региони и справедлив преход за жителите им“, каза още Кръстев. Той заяви, че тази трансформация трябва да е насочена към хората, защото жителите на Перник имат горчив опит с трансформация ,която не е била устойчива и преход, който не е бил справедлив към работещите. „Като местна власт сме твърде решени да не допуснем перничани отново да изпитат това на гърба си!" заяви също в парламента заместник-кмета на Перник.
На срещата бе представен и анализът на Фондация „Фридрих Еберт“ за различните пречки за отключване и стартиране на допустимите дейности по Механизма за справедлив преход на регионално и общинско ниво в България.
В него се посочва, че пред общините в България съществуват различни по характер и тежест пречки, които биха ги възпрепятствали пълноценно и ефективно да участват в национално организирани дейности и кампании, които обаче ги засягат директно като териториален обхват, социално и икономическо развитие, опазване и възстановяване на природата и околната среда. „Тези пречки в момента се стоварват с огромна сила върху общините, които трябва да извършат прехода от икономика, основана на въгледобива и въглищната енергетика, към друг тип развитие, основано на принципите на Зеления пакт (ЗП). От тях се очаква да се включат в прехода, който искаме да бъде справедлив и да не прехвърля всички тежести на самите пряко засегнати общини и региони, но в същото време точно тези общини и региони вече са поставени повече в позицията на изпълнители, наблюдатели или консултирани, но не и в позицията на равностойни партньори, решаващи заедно с централната власт“, пише още в анализа на фондацията. От Неправителствената организация посочват още, че в същата ситуация са и другите заинтересовани страни – бизнесът, синдикатите, експертите извън тези, които работят за правителството, неправителствения сектор (НПО), работещи за опазване на околната среда, климата, социалното развитие, местните проблеми, работещите в засегнатите отрасли. „На практика всички заинтересовани страни накрая ще трябва да понесат бремето на прехода и да намерят съвместно правилните решения, така че то да бъде по-леко за хиляди хора“, пишат още от Фондация „Фридрих Еберт“.