Военните учения между Русия и Беларус започнаха рано тази сутрин. Бойните тренировки ще продължат до 20 февруари, а официалното им название е "Съюзна решимост-2022".

На територията на Беларус ще бъдат преместени 12 самолета Су-35, два батальона системи за противовъздушна отбрана С-400 и батальон зенитно-ракетни и зенитни комплекси "Панцир-С".

Полигоните, на които ще се провеждат маневрите са 5, и се намират в западната част на Беларус. Основните действия ще са концентрирани около полигона Брестский. Той се намира само на 4 километра от границата с Полша и на 40 км от Украйна. Теренът там е тежък и съставен от гъста гора и студени, но незамръзнали блата. 

Броят на участващите не надвишава прага за уведомяване, определен от Минския документ от 2011 г. и двустранните споразумения на Беларус с Полша и Украйна.

Общо в маневрите "Съюзна решимост-2022" ще участват около 30 000 души от Беларус и Русия, но точният им брой не се споменава. Танковете ще са под 250, а бойните машини - под 500. 

"Скорошните събития в Казахстан показаха значението на военно-политическите съюзи", заявява генерал-майор Виктор Гулевич, началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Беларус.

По думите му съвместните тренировки са строго защитни, а маневрите ще се проведат на два етапа. Военните ще разиграят сценарий за възможна агресия срещу съюзната държава между Беларус и Русия.

Тази година Русия и Беларус ще организират над 20 съвместни военни учения, обяви руският министър на отбраната Сергей Шойгу на среща с беларуския президент Александър Лукашенко.

По-рано Лукашенко заяви, че войски на двете страни ще проведат учения заради растящото чуждо военно присъствие в Украйна и Полша, която е членка на НАТО. Беларуският лидер подчерта, че между 8 и 10 000 са американските военни на територията на Полша и балтийските държави.

Учението "Съюзна решимост-2022" предполага извършването на нападение от Полша, Литва и Украйна, като руските сили ще оттренират защитата на ключови точки в Беларус. Сценарият предполага и дейността на сепаратистки и екстремистки групи, подпомагани от чужди сили.

"Под претекст на мироопазваща операция западните сили вкарват войските си на територията на републиката и установяват контрол над редица нейни западни райони", обясняват сценария от Генералния щаб на Беларус.

На първия етап учението ще се отработи противодействието на въздушна атака на условен противник и организиране на контраатака. На втория ще се упражнява настъплението на сухопътни групи. Елитни части ще издирват, блокират и прочистват незаконни формирования и клетки на диверсанти.

Не всички са съгласни, че ученията са със защитен характер.

Мащабните руски военни учения в Беларус допринасят за ескалацията на напрежението в свързания с Украйна конфликт, заяви Белият дом в официално изявление.

"Докато наблюдаваме подготовката за тези маневри, отново смятаме, че това със сигурност допринася за ескалацията, а не за деескалацията", заяви говорителката на Белия дом Джен Саки. Тя определи ученията "Съюзна решимост-2022" за най-голямото разполагане на руски войски в Беларус след края на Студената война.

Тези думи събудиха недоумение сред специалистите, които припомниха ученията "Запад 2021" проведени в Беларус през септември миналата година. В маневрите тогава участваха 200 000 военнослужещи, около 760 единици бойна техника, 80 самолета и 15 кораба.

Генералният секретар на НАТО направи изявление, в което посочи, че Русия струпва в Беларус изтребители от ново поколение, съвременни средства за противовъздушна отбрана, преносими ракетни установки и военни части.

Западът подчертава, че освен разположените в Беларус войски, Москва е струпала около 100 000 войници на границата с Украйна. Според Киев и НАТО това може да е подготовка за инвазия, посочва АФП.

Междувременно 6 руски бойни кораба навлизат от Средиземно в Черно море. Те са част от серия планирани военноморски учения в моретата около Русия и Световния океан с участието на общо 140 кораба и 10 хиляди военни. В отговор и Украйна започва 10 дневни учения край северната си граница с танкове, дронове и противотанкови системи, предоставени от НАТО.

Москва отрича да има планове за война с Украйна. Въпреки това президентът на Русия Владимир Путин изтъква, че за страната му е неприемливо Украйна да стане част от НАТО. Това би поставило Русия в изключително неизгодна ситуация, сходна до тази от 1941 година, заявяват експерти близки до Кремъл.

"Ако Украйна започне да воюва срещу нас или срещу Русия, значи и ние ще воюваме, бранейки себе си", коментира Лукашенко, отговаряйки на въпрос как ще се държи беларуската армия в случай на военни действия срещу Донбас.

Според НАТО възможно е именно инсценировка на украинско настъпление в Донбас да послужи за претекст за руско нахлуване в Украйна. Киев обаче не крие, че смята отцепилите се републики в Луганск и Донецк за своя законна територия, окупирана от терористи.