Еколози правят килими от отпадъци. Стари тениски, дънки, трикотаж, кадифени дрехи се превръщат в здрави и красиви постелки и пана. Вече са изтъкани първите 17 многоцветни килими от негоден за повторна употреба текстил.
Инициативата е насочена към предотвратяване депонирането на текстилни отпадъци. За суровина служат предимно остатъци от облекла от памук и смеси с памук, ленени платове, трикотаж, синтетични тъкани. Еколозите наблягат и на стария и традиционен материал - вълната и вълнени смеси - протеиново базирани влакна, или всяко влакно, което произхожда от животно, съобщи на БТА перничанката Гергана Коджебашева - Катранджиева, която е сред инициаторите на проекта. По думите й, освен екологичните ползи, дейностите имат и много голяма културна стойност.
НЕНУЖНИЯТ ТЕКСТИЛ СЕ СЪБИРА В КОНТЕЙНЕРИ
Ненужният текстил се събира в специализирани контейнери. Засега такива са поставени в София и Варна. Всяка трета събота от месеца се организира и мобилно събиране на ненужен текстил.
Дрехите се сортират, дезинфекцират, разделят се на различни категории, като се подготвят за повторна употреба. Леко замърсените се отстраняват, а тези с незначителни дефекти се поправят. Негодните за повторна употреба облекла и текстил се нарязват на ленти с подходяща широчина за тъкане. Ивиците се сортират и съчетават по цветове и материи за всеки модел килим.
Според специалисти за килим с размер 90х150 см са необходими средно от 2,5 до 10 кг текстилни отпадъци. В двата пункта в София и Варна само до ноември миналата година са събрани 17 160 кг ненужни дрехи и текстилни отпадъци.
МЛАДА ХУДОЖНИЧКА ПРЕВРЪЩА БОКЛУЦИТЕ В ИЗКУСТВО
Младата художничка Мария Ганева, завършила магистратура и докторантура в Китай, превръща остатъците от облекла в колоритни килими.
"Избрах тъкачеството, защото бях вдъхновена още като студентка в Художествената академия от проф. Марин Върбанов. Една българска традиционна техника като тъкането е възможно да се превърне в изкуство. В този случай имам шанса да експериментирам не с традиционни материали, а и с боклуци, което включва и друга насока - рециклиране", сподели Ганева.
Тя се чувства горда, че, създавайки красиви произведения от ненужен текстил, помага и на планетата Земя. "В този смисъл може да се каже, че променяме света, в който живеем", убедена е художничката.
Очаква се само с реализацията на първия демонстрационен проект да се постигне предотвратяване на депонирането на минимум 36 т годишно текстилен отпадък. Предвижда се да се оползотворят 95 процента от събраните стари дрехи и тъкани. Освен това ще се повиши самосъзнанието на гражданите и ще им се предостави алтернативен вариант за използване на отпадъците, посочи Коджебашева.
Ефектът се мултиплицира чрез намаляване на количеството битов отпадък за крайно обезвреждане, намаляване на нуждата от сметосъбиране и сметоизвозване, създаване на нова индустриална ниша и съответно нови работни места. Това е реално приложение на принципите на кръгова икономика с цел оптимизиране на използването на ресурси, каза още Коджебашева.
Проектът има и социално приложение. Много възпитаници на домове за хора с увреждания биха могли да тъкат с текстилните отпадъци красиви произведения, от които да печелят пари, споделят еколозите.
ТЪКАНЕТО Е ДРЕВЕН ЗАНАЯТ
Тъкането е един от най-древните занаяти, датира преди повече от 20 000 години, според специалисти. В древността тъканите са били използвани като култови предмети, награди, дарове, украси и др. В Европа килимите са служели за изолация на каменните стени и украса и чак на по-късен етап за постелки на пода. В края на ХV век Брюксел станал водещ център в производството на килими.
Българите познават текстила от времето на траките, разказа Коджебашева. Оформили са се две основни школи: Западнобългарска - Чипровските килими и Източнобългарска - Котленски килими. Родните ни килими се отличават с богатство на различни геометрични, растителни и животински орнаменти, като основен вдъхновител е природата.
През 50-те - 80-те години на 20 век в България се създал нов вид килим, или т.нар. художествена тъкан. В този период много български художници започнали да експериментират и създават нови тъкачни похвати, чрез които преобразяват традиционният килим.
Най-значимият български художник, който има принос в обновлението на текстилното изкуство през 60-те и 70-те години, е проф. Марин Върбанов. Той основал специалност "Текстил" в НХА. Изтъкаването на килими е дългогодишна традиция в нашата страна и добър пример как да се справим с нарастващите текстилни отпадъци днес, посочи още Коджебашева.
У нас средногодишно се генерират около 166 000 т текстилни отпадъци от бита и приблизително 10 000 т от шивашки и текстилни предприятия. Голяма част от тях се изгарят. Текстилните останки обикновено се добавят към модерния RDF отпадък, само по-чистите материали се превръщат във вата, или кърпи за промишлена употреба, посочват специалисти.
Преодоляването на пречката текстилен отпадък е залегнало и в европейските директиви. Всички държави-членки на ЕС, следва след 1 януари 2025г. да въведат разделното му събиране, уточняват експерти.