Повишаването на цените се явява основно предизвикателство пред новата власт. Половината от българите смятат, че поскъпването е с над 20 на сто. 

Това регистрира първото национално представително проучване на „Тренд“ за тази година, проведено по поръчка на 24 часа от 12 до 19 януари сред 1004 пълнолетни граждани чрез пряко полустандатизирано интервю "лице в лице". 

През 2021 г. оценката за работата на парламента падна на критично ниски нива, най-вече заради невъзможността да излъчи кабинет. Положителните оценки се движиха около 15%, като дори през септември стигнаха до 12 на сто. Отрицателните пък отбелязаха нива от 77%.

Изборите за 47-то Народно събрание и успехът му в съставянето на правителство водят до ръст в подкрепата към парламента до 29%, а отрицателните оценки падат до 51%. 

Новият кабинет на Кирил Петков се ползва с подкрепата на 39% от всички запитани, като почти толкова (40%) са и тези, които са на противоположната позиция. Стойностите са напълно сходни с тези, с които започна и първото служебно правителство на Стефан Янев през май миналата година. Симпатизантите на „Продължаваме промяната“ почти единодушно изразяват подкрепа към кабинета, докато тези на БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ са по-колебливи – около две трети от тях дават положителна оценка, а около една пета отрицателна. 

През втората половина на 2021 г. президентът Радев беше влязъл в тенденция на повишаване на отрицателните оценки за неговата работа. Това се дължеше най-вече на отговорността, която той носеше за служебното правителство. Неминуемо част от социалното недоволство спрямо властта, рефлектираше и върху оценките за работата на президента. Президентските избори през ноември успяха да презаредят в определена степен доверието към президента и да го възстановят на нива от преди назначаването на служебния кабинет. През януари положителната оценката за неговата работа е 49%, а отрицателната 36%. 

На отворен въпрос (без предварително зададени опции) респондентите посочват като най-голям проблем пред България високите цени (44 процентни пункта) с три пъти повече посочвания от втория – пандемията от COVID-19 (12 процентни пункта). На трето място се нарежда корупцията с 11 процентни пункта. По-надолу продължават да доминират социалните проблеми – повишаване на доходите, обедняването и здравеопазването. 

На въпрос с предварително зададени опции за това кой е първият проблем, с чиито решаване трябва да се заеме приоритетно новото правителство, отново с огромна преднина пред всички останали се нарежда овладяването на цените (58%). Второто място се дели от овладяването на пандемията от COVID-19 и мерки срещу корупцията с по 15%. Съдебната реформа остава на 4-то място с 4%. 

Половината от анкетираните (50%) заявяват, че поскъпването на цените е с над 20%. Близо една трета (30%) са на мнение, че повишаването е между 10 и 20%. Опцията, че поскъпването е между 5 и 10% е посочена от една десета от запитаните, а само 1% заявяват, че покачването на цените е под 5 на сто

Само два месеца след последните предсрочни парламентарни избори, очаквано електоралната картина е структурно идентична с изборния резултат. 

„Продължаваме промяната“ е първа политическа сила с 26.4% от заявилите, че ще гласуват на евентуални избори. ГЕРБ остават близко до изборния си резултат с 22.3%. БСП и ДПС са сходни като резултат съответно с 11.5% и 10.9%.

Проучването се провежда на територията на страната и не се отчита потенциалът на формациите от чужбина, което може да размести позициите на БСП и ДПС, уточняват социолозите.

Пета политическа сила остава „Има такъв народ“ с 8.1% от заявилите, че ще гласуват, а шести остават „Демократична България“ с 6.8%. Регистрираме лек ръст при „Възраждане“ в сравнение с изборния им резултат, като партията се ползва с подкрепата на 5.9% от заявилите, че ще упражнят правото си на глас при нови избори. Под парламентарната бариера остават „Изправи се БГ! Ние идваме“ с 1.9% и ВМРО с 1.1%.