Зад бившата лаборатория на Никола Тесла в град Уордънклиф, разположен на остров Лонг Айлънд, Ню Йорк, се крият няколко стари съборетини. Те са всичко, което е останало от 57-метровата кула, която Тесла започна да строи през 1901 година като част от негов експеримент да пренася информация и електричество безжично на дълги разстояния. Начинанието проработи наполовина, пише сп. "Икономист". Както Тесла предсказа тогава, а днес всички го осъзнаваме - безжичните комуникации промениха света. Но той не успя да накара електричеството да пътува надалече. В последствие, след 5- годишни опити, кулата бе съборена и дадена за скрап, за да може ученият да плати дълговете си. Тесла остана в науката с редица постижения, сред които най-вече генерирането и предаването на променлив ток, но се изгуби като име през годините и доскоро бе забравен.
Възкресяване
Името на Никола Тесла бе "възкресено" от Илън Мъск като марка на неговата компания за производство на електромобили. Идеите на Никола Тесла за безжично пренасяне на ток също се възвръщат и се подемат сега от предприемачи, разказва английското списание "Икономист".
Emrod, фирма, позиционирана в Окланд заедно с новозеландската компания доставчик на ток Powerco, и Ara Ake, национален център за развитие на нова енергия в Нова Зеландия, развиват прототип на система за тестване в затворено съоръжение. След това дружествата в отделен проект ще представят идеята в действия. Тя предвижда лъч от енергия, произведен от соларна ферма, разположена на Норд айлънд, да бъде доставен до клиент, който е на няколко километра разстояние.
Последно през септември 2021 г. Emrod обяви на своя сайт, че през първите месеци на 2022 г. ще стартира демонстрации на технологията си в района "Таранаки" в Нова Зеландия, показа проверка на Mediapool. Тогава ще бъде демонстриран за първи път пред публика пренос на енергия от точка до точка на поне 200 метра разстояние.
Районът "Таранаки", където предстои демонстрация на пренос на ток без жици. Сн. Emrod
Иновацията на Emrod е, че енергията ще се пренася във въздуха като тесен лъч от микровълни. Това ще преодолее два основни недостатъка в идеята на Тесла за пренос на ток във въздуха. Единият е как да се таксуват потребителите за електричеството, което могат просто да "загребат" от въздуха. Другият е да се преодолее физичният закон, който казва, че силата на сигнала е обратно пропорционална на квадратните метра разстояние, който е изминал от предавателя. Всъщност силата на сигнала пада рязко дори и на къси разстояния. Излъчването на енергията в тесен лъч, под формата на микровълни, вместо разпиляна във всички посоки, помага да се минимизира този проблем.
Лъчевата енергия, както е известен процесът на Emrod, е пробвана и преди, но главно за военни цели и за употреба в открития космос. През 1975 година Американската космическа агенция - НАСА, използва микровълни, за да изпрати 34 киловата електричество на разстояние от 1.6 километра - рекорд, който още не е подобрен. И никога досега не бе мислено това постижение да бъде използвано за търговски цели.
Технологията
Emrod ще развива бизнес плана си стъпка по стъпка. По думите на основателя на компанията Грег Къшнир, първо ще се стартира с пренос на "няколко киловата" на разстояние над 1.8 километра. След това поетапно ще се увеличава и мощността и разстоянието. Решаващата променлива е ефективността, която ще може да се постигне. Къшнир смята, че тя е в порядъка на 60%. По думите му това е достатъчно, за да направи, излъчването на енергия чрез лъч търговско постижимо, най-вече, защото то ще позволи достигане на електроенергия в отдалечени области, без да се харчат пари за скъпи електропроводи. Но за да се подобри технологията, Emrod залага на още два трика. Единият е използването на релета. Другият е използването на приемници от т.нар. "метаматериали". На практика става дума за висока антена, която изпраща сигнала, реле, през което ще минава и приемаща антена.
Графика: Emrod
Релетата ще са пасивни устройства, които няма да използват някакво захранване. Те ще работят като лещи, които ще разфокусират лъча от микровълни и ще го изпращат в определената посока, минимизирайки възможни загуби по доставката. Те също така ще могат да пренасочват лъча в нова посока, ако това се налага. Това означава, че предавателят и приемникът не е необходимо да са разположени в права линия.
"Метаматериалите" се състоят от малко количество проводими метали и изолационни пластмаси, подредени по начин, който ги кара да взаимодействат с електромагнитно лъчение, като микровълни. Те вече се използват в т.нар. "маскиращи устройства", които помагат на бойни кораби и военни самолети да се крият от радарите. Но също така могат да се използват в приемателните атентени за по-ефективно превръщане на електромагнитните вълни в електричество.
Изп.-директор на Emrod Грег Къшнир(вляво) . Сн. Emrod
Излъчването на мощни микровълни във въздуха крие и рискове. Със същите вълни, работят микровълновите печки, за да подгреят вашите ястия. Emrod отбелязват, че техните лъчи няма да причинят вреда на хора или на животни, тъй като плътността на мощността е сравнително ниска. Независимо от това, за да се избегнат инциденти, лъчите ще бъдат заобиколени от т.нар. "лазерни завеси". Това са нискоенергийни лазерни лъчи, които не могат да увреждат. Но, ако завесата е докосната от птици или ниско летящи хеликоптери, каквито в Нова Зеландия се използват за навигиране на овцете, обектът ще бъде засечен мигновено и излъчването на микровълните ще бъде временно спряно. Батериите на приемника ще поемат осигуряването на електричество по време на тези временни прекъсвания, така че токът за крайните клиенти да не спира.
Конкурентите
Emrod обаче не е единствената компания, която работи по подобна идея. TransferFi, базирана в Сингапур, разработва система, която оформя лъчи от радио вълни, които обикновено имат по-ниска честота в сравнение с микровълните, за да пренасят енергия до специфични приемащи устройства. Това е идея с малък обсег, целяща да захранва джаджи във фабрики и домове.
Американската компания PowerLight Technologie, работи заедно с армията за използване на лазер за пренос на енергия до отдалечени бази и също така за захранване на дронове, докато те са във въздуха. Компанията също така възнамерява да комерсиализира тези си разработки.
По подобна идея работи и японската инженерна компания Mitsubishi. Компанията проучва как технологията може да се използва за изпращане на енергия към земята от геостационарни спътници, оборудвани със слънчеви панели. Това би позволило пренос на на повече от 35 000 км.