Според публикувано изследване гигантски айсберг, откъснал се от Антарктида през 2017 г., при топенето си е освободил сладка вода, еквивалентна на 61 милиона плувни басейна с олимпийски размери, което повдига въпроси за въздействието върху морската екосистема.
Чудовищният айсберг е бил два пъти по-голям от Люксембург, когато се е отделил от ледения шелф Ларсен, който се е затоплил по-бързо от всяка друга част на най-южния континент на Земята.
Според Британската антарктическа служба той е бил най-големият айсберг на Земята, когато се е образувал, и шестият по големина в историята.
В продължение на две години трилионтонният гигант, известен като А-68, се носеше близо до дома в студените води на море Уедъл, преди да се отправи на север и да застраши британския остров Южна Джорджия, на около 4 000 километра от началната си точка. В края на 2020 г. айсбергът, известен дотогава като А-68а, след като част от него се отчупи, се приближи опасно близо до острова, което породи опасения, че ще заседне на морското дъно, ще блокира океанските течения и ще попречи на преминаването на хиляди пингвини и тюлени.
Но новото проучване установи, че макар и за кратко да е докоснал морското дъно, айсбергът се е разтопил бързо, след като е попаднал в по-топлия район около Южна Джорджия, и вече е бил загубил значителна част от обема си, докато достигне по-плитки води.
Изследователите, които са проследили пътуването му чрез сателити, са изчислили, че от края на 2020 г. до разтопяването му през 2021 г. А-68 е изпуснал в морето около 152 милиарда тона прясна вода, богата на хранителни вещества. Това се равнява на 20 пъти повече вода от шотландското езеро Лох Нес или на 61 млн. плувни басейна с олимпийски размери, заявиха от антарктическата служба в съобщение за пресата, като добавиха, че това е смущение, което може да има дълбоко въздействие върху морските местообитания на острова.
"Това е огромно количество разтопена вода", заяви Ан Браакман-Фолгман, изследовател в Центъра за полярно наблюдение и моделиране, която е ръководител на изследването, публикувано в списание Remote Sensing of Environment. "Следващото нещо, което искаме да научим, е дали това има положително или отрицателно въздействие върху екосистемата около Южна Джорджия“, каза тя.
