Не мога да си плащам кредита, какво ще предприеме кредитора срещу мен

През изминалите години, с оглед на сравнително стабилните си и до някъде растящи доходи, мнозина се възползваха от предоставените възможности за кредит. Допълнително спомогнаха и предложенията на множество финансови институции за кредитиране на хора с неофициални доходи. Улеснените процедури по отпускане на заеми и скъсените срокове за взимане на решение - в рамките на минути, до час или един работен ден дадоха шанс на много българи да извлекат полза от предоставените предложения..

В края на миналата година, обаче, финансовата криза обхванала света започна да се усеща все по-силно и в България. В резултат на това, мнозина загубиха работните си места, а при други месечните доходи намаляха драстично. Всичко това доведе до ситуация, в която много от кредитополучателите започнаха да изпитват трудности и дори невъзможност да погасяват кредитите си. Все по-често започнахме да чуваме понятията предсрочно изискуем кредит, съдия изпълнител, изпълнителен лист, опис на движими вещи, публична продан и прочие термини, за които до скоро много от нас дори и не бяха чували.

Прилагането на мерките на кредиторите срещу неизрядните платци започва, след като заемът бъде обявен за предсрочно изискуем.

Предсрочно изискуем кредит

Съгласно Законът за кредитните институции и по-конкретно чл. 60 (2) банката - кредитор, може да обяви един кредит за предсрочно изискуем при непогасяване в срок дори на една единствена вноска.

„Чл. 60 (2) (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1 март 2008 г.) Когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.”

Това условие обичайно е залегнало и в договора за кредит. Редки са, обаче, случаите, в които финансовата институция пристъпва към издаване на изпълнителен лист при просрочие само на една вноска.

Кредиторите обичайно търсят връзка с длъжника и се опитват да намерят изгоден и за двете страни начин за справяне с положението. Ето защо в една подобна ситуация би било добре да се поддържа връзка с финансовата институция, отпуснала заема. Единствено по този начин, длъжникът би могъл да намери благоприятно разрешаване на затруднението, в която се намира.

При положение, обаче, че длъжникът е прекъснал комуникацията с банката или е изпаднал в тотална невъзможност да погасява задълженията си, то неминуемо се стига до момента, в който институцията предприема мерки за събиране на просрочения заем по съдебен път.

Незабавно изпълнение

Съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс кредитора подава молба за незабавно изпълнение в районния съд по постоянен адрес на длъжника. В резултат от тези действия съда постановява незабавно изпълнение и издава изпълнителен лист (чл. 418 от ГПК). Събирането на вземането се възлага на съдебен изпълнител. Дали ще е частен или държавен, изборът се прави от кредитора на основание разпоредбите на ГПК (чл. 427). От този момент нататък длъжника би следвало да контактува основно с него. В тази ситуация съдебният изпълнител е лицето, с което първо трябва да се свържете и преговорите, как ще се погасява задължението, може да започнете с него.

Мерките срещу неизрядните платци

С издаването на изпълнителен лист, първата стъпка, която следва да бъде направена е изпращане на покана за доброволно изпълнение. Чрез нея на длъжника се дава възможност в 14-дневен срок от получаването й или да погаси задължението си или да предложи план за погасяването му. Обичайно, длъжникът следва да погаси 30% от търсената сума и да договори погасителен план за остатъка (например на равни месечни вноски в размер на 10% от задължението).

Покана за доброволно изпълнение

«Чл. 428. от ГПК (1) Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното й изпълнение не се дава.

(2) Поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт. (...).»

Важно е да се знае, че взискателя (кредитора) определя върху каква собственост (движимо, недвижимо имущество, вземания, спестявания и пр.) на длъжника да бъде насочено изпълнението (чл. 442 от ГПК). Няма определена поредност или последователност в налагането на запор/и и/или възбрана/и.

В тази ситуация при насочването на принудително изпълнение върху определена собственост на длъжника, последния би могъл да предложи на съдебния изпълнител замяна с друга негова собственост. Ако съдебният изпълнител прецени, че предложения от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане (чл. 443 от ГПК).

На кратно това би означавало следното. Ако длъжникът е изтеглил и просрочил вноските по потребителски кредит за 2000 лева, то с издаването на изпълнителния лист, съдебният изпълнител по искане на кредитора може да впише възбрана върху имот (примерно), собственост на длъжника. Но длъжника притежава МПС, на което не е наложен запор. При това положение, той би могъл да предложи вещите да бъдат заменени – т.е. да бъде запорирано (и продадено) МПС-то, а не имота.

Друго вземане на длъжник, върху което би могло да бъде насочено принудително изпълнение, е работна заплата.

Запор на заплата

Когато длъжникът работи и получава доход, то съгласно ГПК, може да му бъде наложен запор на получаваните доходи, в следния размер:

Несеквестируем доход

«Чл. 446. от ГПК (1) (Изм., ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:

1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно - една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;

2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно - една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;

3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;

4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно - горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа.

(2) (Нова, ДВ, бр. 50 от 2008 г.) Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.»

Тук е важно да се спомене, че върху обезщетенията изплащани от НОИ (болнични, майчинство и пр.), запори не биха могли да бъдат налагани. Това се дължи на факта, че реално тези вземания нямат характер на трудови възнаграждения или на възнаграждения, произтичащи от труд. Те са обезщетения от фондовете на Държавното обществено осигуряване и същите се изплащат за обстоятелството, че за лицето е възникнал даден осигурителен риск съгласно Кодекса за социално осигуряване. Единствено изключение се прави за пенсия, в случай че тя е в размер над минималната работна заплата.

Опис на имущество

Друг метод за принудително изпълнение на просрочени кредити е опис на движимо и недвижимо имущество, собственост на длъжника.

Едновременни действия с поканата за доброволно изпълнение

„Чл. 449. От ГПК (1) Когато изпълнението се насочва върху движима или недвижима вещ, в поканата за доброволно изпълнение се посочва и денят, в който ще се извърши описът. Той може да се извърши и в срока за доброволно изпълнение.

(2) Когато изпълнението се насочва върху имот едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, в която се посочва имотът, съдебният изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот.”

Това на кратко означава, че когато кредиторът е насочил изпълнението върху движими вещи или недвижим имот на длъжника, то последния получава известие за този акт и следва да осигури достъп при посещението на съдебния изпълнител. Когато описът е на движими вещи в ГПК са посочени вещите от първа необходимост, които не подлежат на принудително отнемане – т.нар. несеквестируеми вещи. Такива например са вещите за лична употреба, домакински прибори и съдове, пералня, хладилник и пр. Неприятен факт при този начин за събиране на задължения е, че обичайно описът на движими вещи се извършва в жилището, посочено като постоянен адрес на длъжника. Ако длъжникът не живее на този адрес и/или съответно не притежава нищо от нещата в жилището, длъжностното лице ще описва всичко намиращо се там. За да не се случи това собствениците трябва да представят документи за собственост за движимите вещи в жилището, от които да е видно, че вещите са техни, а не на длъжника. Такива са квитанции, фактури, гаранционни карти и пр.

Когато изпълнението е насочено върху недвижим имот, важно е да се знаят няколко особености.

При положение, че просрочения кредит е потребителски и имота не е предоставен като гаранция, то съдебния изпълнител ще се съобрази с разпоредбата на Министерски съвет за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство. Ако това е единственото жилище собственост на длъжника, в което той живее със семейството си, то от имота, евентуално, биха могли да бъдат описани и обявени на публична продан само части от него (надвишаващи определените норми).

Не така стоят нещата, когато кредитът е обезпечен с ипотека на имота.

При тази ситуация, според чл. 445 от ГПК, ако взискател по изпълнителното дело е банката, отпуснала ипотечния кредит (т.нар. ипотекарен кредитор) несеквестируемостта на имота отпада.

В тази ситуация съдебният изпълнител ще опише имота в цялост, ще направи оценка и ще бъде обявен на търг.

Нормативната уредба в България дава доста широко и мащабно поле за действие срещу некоректните кредитополучатели. Трудно ще се „измъкне” длъжникът, без да изплати задълженията си. Намерението да се живее цял живот без официални доходи и/или без собственост не е решение. Добре преценете финансовите си възможности, преди да се отправите към банката. Когато все пак сте предприели тази стъпка – запознайте се подробно с условията на договора, преди да го подпишете. И не на последно място, ако изпаднете е положение, в което се затруднявате да погасявате вноските по кредита си – не прекъсвайте комуникацията с кредитора си. Избягването на разговорите с банката или играта на криеница със съдебния изпълнител няма да доведат до разрешение на проблема. Единствения резултат, който ще бъде постигнат е увеличаване размера на задължението. Разберете ли, че срещу Вас е образувано изпълнително дело – не протакайте, а възможно най-бързо се свържете със съдебния изпълнител, за да намерите изход и разрешение на проблема, без допълнителни усложнения.

* Материалът е подготвен със съдействието на ЧСИ Катилин Попов

Кристиана Николова
Анализатор потребителски финанси
„МОИТЕ ПАРИ” - Българският Финансов Пътеводител

http://moitepari.bg

Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини