Варненското село Николаевка е известно в региона най-вече с язовира си. Когато се спомене името му, малцина се сещат, че там е роден Петър Дънов. Още по-малко знаят, че в селото е отворило врати първото българско килийно училище в околията още през 1847 година. Идеята, а и изпълнението й, е дело на дядото на Петър Дънов - чорбаджи Атанас, чието име до ден днешен местните споменават с огромен респект и на когото дори са кръстили земеделската кооперация.
Преди няколко години в селото заживяват няколко ентусиасти, които, запленени от наситената със събития история на селището, започват да възраждат поетапно старите светини. Екип на БТА разговаря с краеведа Живко Василев, кметския наместник Мария Атанасова и Огнян Иванов, чиято обща цел е възраждането на селото.
Целият род на Петър Дънов е здраво свързан с българската история, разказа Василев. Дядото на Учителя - чорбаджи Атанас, е бил мухтар - изпълнявал е функциите на кмет и съдия. При него да получат справедливост са идвали хора от цялата околия, при това не само българи, а и турци, допълни Василев. В Николаевка родът пристига от Призрен, след дълги перипетии по време на пътуването. Бегълците избират мястото заради наличието на много извори. Преди години в селото е имало 28 чешми, повечето от които са действащи и до днес.
През 40-те години на 19-и век чорбаджи Атанас решава, че в селото трябва да има църква и българско училище. Неговото верую е било, че само когато народът е образован, може да мисли за свобода, а докато гледа само надолу - към земята и ралото, не може да се бори за бъдещето си. Започва изпълнението на идеите си с размах, успява да се пребори с огромната съпротива на гръцката общност във Варна и да издейства разрешителни от османските власти. За даскал в килийното училище цани младия Константин Дъновски, който после е ръкоположен и за свещеник. Благославя и брака на младия учител с дъщеря си, Добра. Младото семейство има три деца, най-малкото от които е Петър Дънов.
Освен зет на чорбаджи Атанас, Константин Дъновски става и негов съратник в борбата му срещу гръцкото влияние и за независима българска църква, разказа още Василев. През 1860 година двамата правят в Николаевка едно събиране на всички големи първенци от района на Варна, Провадия, Добрич, Балчик. На него е обсъдена идеята за отделяне от Гръцката патриаршия. Така чорбаджи Атанас става един от основоположниците на църковноосвободителните борби на българите и това е причината портретът му в Музея на Възраждането във Варна да стои редом с този на Иларион Макариополски. На събирането в Николаевка е приет документ, който чорбаджията занася лично в Цариград и остава там да работи по българските въпроси. Всъщност там и умира, пет години по-късно, но оставя завет в Николаевка да бъде пренесено, ако не тялото му, то поне надгробната му плоча.
Петър Дънов е бил силно повлиян от дядо си и от баща си, смятат съвременните николаевци. Точно заради това се захващат и да възстановят светините в селото. Мария Атанасова разказа, че Василев влага най-много усилия, дори и свои лични средства, в църквата и в етнографския музей. Огнян Иванов работи върху възраждането на къщата на чорбаджи Атанас, която за времето си е била много импозантна постройка.
Днес в църквата "Св. Атанасий" могат да се видят руските икони, дарени на чорбаджи Атанас от княз Николай. Другите, още при откриването й, са зографисани от тревненски майстор. В храма се съхранява регистър на ражданията от 19 век, в който е посочено кога на бял свят идва Петър Дънов. Пазят се и данни за килийното училище, в което той започва да учи през 1871 г. при даскал Стефан Колчов от град Железник. По същото време в селото са се образовали 116 български момчета и 14-15 момичета.
Съживеният етнографски музей в селото също разказва за старите времена. Естествено е представена и доста информация за Петър Дънов. Най-голямата гордост на Василев е откриването на няколко лекции на Учителя, издадени в началото на 20-те години на миналия век в Русе. Книжките "изскочили" докато разчиствал, скрити зад книгите на Георги Димитров. Не е ясно кой и защо ги е сложил там, важното е, че днес вече са подредени като експонати в музея, с усмивка разказа Василев. Той заостря вниманието и върху няколко снимки, които според него са доказателство за духа на тогавашните българи. Едната е запечатала във времето многолюден митинг срещу Ньойския договор. Другата, където множеството не е по-малко, разказва за протест от 1899 г. срещу въведения тогава Закон за десятъка.
За възстановяването на къщата на чорбаджи Атанас принос има фондация "Духовни градежи", допълва разказа Огнян Иванов. Той самият пък полага усилия тя отново да стане трибуна на българския дух. По тази причина поставя началото на Малък земен събор, наречен "Бисероливница Чорбаджи Атанас", който смята да превърне в ежегодно събитие. Целта на бисероливницата е да привлича мало и голямо, за да се учат заедно да уважават природата, да я щадят и да не разхищават ресурсите й.
"Ние сме екип", казва с гордост кметският наместник Мария Атанасова. А на въпроса какво ги сплотява, тримата отвръщат единодушно, че днес българите имат нужда от своите корени, от своето Възраждане и от това да почерпят от силата на предците си, за да продължават с достойнство напред.
