Обикновено асоциираме допамина с приятни чувства и удоволствие. Макар и сам по себе си да не афектира пряко емоциите ни (както го прави серотонинът), той играе важна роля за светоусещането, мотивацията и благосъстоянието ни.

Допаминът се синтезира в мозъка - когато се храним, когато се движим, когато комуникираме с други хора, правим секс и т.н.

В днешно време обаче човек разполага и с немалък брой синтетични източници на допамин. Основен сред тях са технологиите.

Всеки път, когато получим лайк или коментар в социалните мрежи, или от скука решим да скролваме из постовете на другите, мозъкът ни синтезира допамин.

Започваме да се чувстваме по-спокойни, по-удовлетворени и скуката изчезва. И така до следващия път.

Допаминът е молекулата, на която Facebook разчита, че ще ни приканва отново и отново да отваряме социалната мрежа, както комарджията залага отново и отново в очакване да спечели.

С времето множеството изкуствени и естествени стимуланти карат мозъка да привикне към редовните дози допамин, които той не може да поддържа без външна намеса.

В някакъв момент мозъкът ни започва да иска още и още, а при отсъствието му човек започва да се чувства летаргичен, апатичен и демотивиран. Решенията стават по-трудни и неясни, а оттам идват и периоди на объркване, депресия и постоянна тревога. Тук идва и нуждата от "допаминов детокс".

Допаминовият детокс е практика, която набира все повече популярност сред хората, които работят много и често се чувстват на ръба на бърнаута.

Тя представлява своеобразен "рестарт" на допаминовите рецептори и изисква тотално откъсване от всички неща и активности, които обикновено предизвикват освобождаването на неврохимикала.

По време на допаминовия детокс човек не трябва да се храни, да има какъвто и да е допир с екрани, да прави секс, да спортува, а някои дори избягват и да говорят с други хора.

Този "пост" се прави в продължение на 24 часа, но не съществуват конкретни писани правила по въпроса.

Някои медици смятат, че допаминовият пост е измислица на технологичните милионери от Лос Анджелис, които често имат нужда от подобен детокс заради забързания и стресов начин на живот.

Онези, които са изпробвали практиката върху себе си, казват, че след това се чувстват по-мотивирани, по-концентрирани и се радват на по-бистър ум.

Независимо къде е истината в случая, допаминовият детокс изглежда е интересна практика, много подходяща за разчупване на периода на тъпчене със сарми и гледане на филми.