Икономиката ни през тази година се представи противоречиво. Очаквахме 2021 г. да бъде година на възстановяването и тя започна така - до средата на годината имахме постъпателно възстановително движение на БВП, който достигна до едно доста високо ниво, сравнено с предкризисното развитие.
Toва заяви икономистът Румен Гълъбинов пред News.bg за икономиката в пандемията през 2021 г.
По думите му като че ли в края на годината, особено последното тримесечие, финишираме с висока инфлация, последно бе отчетена 7.3% към края на ноември. Твърде възможно е да завършим декември с около 8% инфлация. В същото време ръстът на БВП след сезонно изгладените данни на НСИ показват 4.6% и вероятно ще завършим годината с не повече от 5%. Това означава, че инфлацията ще продължи да изпреварва ръста на икономиката, а това не е добре, предупреди Гълъбинов.
Той посочи, че има съчетание с фактора намалена заетост и увеличена безработица, а това са все признаци, които носят риска от навлизане в едно друго състояние на икономиката - стагфлация, т.е. задържане на ръста на БВП като растеж и в същото време увеличение ръста на инфлацията. Румен Гълъбинов се надява това да е някакво преходно, временно състояние и след края на зимата през 2022 г., по-конкретно от средата на следващата година, отново да навлезем в едно възходящо движение възстановително на икономиката.
Гълъбинов открои туризма като най-засегната икономическа област от пандемията. Имахме по-добър летен туристически сезон през 2021 г., сравнен с 2020 г., но това не е връщане към предкризисните нива на 2019 г. Имаме още какво да наваксваме в туризма, като предстои да се види как ще се развие зимният туристически сезон. Гълъбинов се надява през 2022 г. летният сезон да се върне на предкризисното ниво от 2019 г.
Друг засегнат отрасъл е международният и вътрешният транспорт. Засегнат отрасъл от пандемията е и търговията. В началото на 2021 г. имало ограничения в посещението на търговски обекти и частичен локдаун, а с въвеждането на зеления сертификат се създаде неудобство в посещението на търговските обекти, посочи Гълъбинов.
Друг отрасъл, пострада от пандемията, са услугите в най-общ широк смисъл. Сравнително по-малко засегнат отрасъл от пандемията е строителството, особено когато е на открито, а също и някои индустриални отрасли и производството на храни за вътрешния пазар.
Румен Гълъбинов подчерта, че преди да се каже, че инфлацията ще се поуспокои трябва да се види какво ще е развитието с цените на енергоносителите. От тях фактически идва една голяма част от инфлационния натиск. Важно е да се види как ще се развие цената на петрола на международните пазари, като има известни очаквания, че след зимния сезон към средата на следващата година цените на петрола ще се стабилизират. Даже има прогноза, че в края на следващата година се очакват по-ниски цени на петрола, отколкото сега, обясни Гълъбинов.
Той отбеляза, че за природния газ също се очаква да се преодолеят проблемите с недостига на газ в хранилищата на европейските държави, а също и на цените към средата на следващата година да се успокоят. "Двата основни компонента като енергоносители ще имат успокояващо действие спрямо цените и намаляване инфлацията към средата на следващата година", увери Гълъбинов.
Според него много е важно в момента да има необходимия обществен толеранс към хората в новото правителство, на които е добре да се даде поне три месеца да се покажат и докажат, че заслужено заемат постовете. Тук е много важно да се направи един добър баланс между интересите на всички икономически субекти в България с оглед на увеличените цени на електроенергията. Разходите за ток за всяка една фирма са от голямо значение, изтъкна Гълъбинов.
За големите производители това е предпоставка дори за някои, ако не могат да си платят сметките, да ограничат дейността си или да затворят, да освобождават хора, да ограничават работни места и да се увеличава безработицата. Тук е много важно как ще се справи новото правителство с предизвикателствата и цените на електроенергията, подчерта Гълъбинов.
Той коментира, че мораториумът, който се наложи като спешна мярка, вероятно не е най-добрият начин, също като дългосрочна такава. Това е кратковременна мярка, която да даде възможност за не повече от месец или два да се помисли и да се направи стратегия какво да се прави оттук нататък. ЕК в общи линии набеляза какви да са насоките за справяне с енергийния проблем. Мерките, които се набелязали как работят пазарите в съответните държави на електроенергия, как се извършва търговията, вноса и износа на свободния електроенергиен пазар. Трябва да се прегледат процедурите, правилата и ако има предпоставки за пазарни злоупотреби и спекулации, да бъдат своевременно елиминирани и спрени такива практики, настоя Гълъбинов.
Другото, на което ЕК обърнала внимание, е да се направят подходящи компенсационни мерки. Тоест, след като цената е стигнала някакви по-високи нива, трябва да се помисли от страна на държавата как да се компенсират както фирмите, така и домакинствата за това увеличение - с енергийни субсидии фирмите, а с енергийни помощи енергийно-бедните домакинства, предложи Гълъбинов.
Третото направление, което се набеляза от ЕК за регулиране на цените на електроенергията, са данъчни промени и то най-вече в размера на ДДС. Има държави, които предлагат намаление на ДДС наполовина като временна мярка върху сметките за електроенергия, или пък има държави, които предлагат нулево ДДС за определено време, докато се стабилизират нещата. Това също е инструмент чрез данъчната политика държавата да повлияе на този пазар, каза Гълъбинов.
В заключение той призова да се отнасяме по-отговорно към всичките природни и енергийни ресурси, които има на планетата. Натам върви нашият обществен и икономически живот, съчетан със зеления преход и с дигиталната икономика, каза още Гълъбинов.