Митко Щерев е един от най-популярните български композитори. Написал е повече от 300 песни. По негова музика са най-големите хитове на Емил Димитров, Лили Иванова, Васил Найденов, Маргарита Хранова и група "Диана Експрес". Митко Щерев е автор на музиката на над 30 игрални филми, сред които "Дубльорът", "Осъдени души", "Адаптация" и "Комбина" .

- Г-н Щерев, изпитвате ли носталгия по времето, когато поп и рок музиката бяха най-слушаните жанрове в музиката?

- Правех рок музика до 1985 година. Оттогава работя в областта на киното. Изкуството, включително и музиката, е подвластно на развитието на света. 17 век е век на откриването на ястията и на питието. През 18 век е бил разцветът на изкуството въобще. От 19 век започва деградацията. Изкуството, включително и рокът, ще бъдат избутани в ъгъла. За сметка на техниката. Включително от телевизията и интернета.

Човекът отдавна е подложен на абсолютен стрес. Той отдавна не е лидер. Не е лидер, защото му се налага да живее на много бързи обороти. Затова се боледува толкова много. Човекът не е създаден да работи по 18 часа на ден, да се връща скапан вкъщи, да се тръшва на леглото и да реанимира. Истинска свобода за човека е имало до момента, в който е имало меки пътища, каруци и коне.

- Това сериозно ли го говорите?

- Човекът може да е свободен, когато е близо до природата. Колкото повече се обгражда с технически предмети, той се отдалечава от свободата.

- Имате ли телевизор у вас?

- Не казвам, че не съм консуматор. Но мразя три неща - да карам кола, да композирам на компютър и да работя.

- Мразите да работите, а ви се получава доста добре.

- След 60 години не искам да работя. Сега съм на 63 и считам, че в изкуството един човек ако до 60 години не се е доказал, все още го тресе треската да е работохолик и да иска да бъде първи, това е признак на голяма простотия.

- Има ли шоубизнес в България?

- В книгите пише, че шоубизнес има в държави с над 30 милиона население.

- Бяхте ли концерта на Мадона?

 - Никога няма да отида на нейн концерт. За мен тя не е музикален продукт. Тя е един от най-скъпите рекламни продукти.

- Водите сериозна битка за авторски прави. Смятате ли, че ще я спечелите?

- Винаги съм оставал неразбран. Написал съм музика за над 30 игрални филма и над 300 песни. Имам 25 златни хита. Достатъчно е един композитор да има 10 хита, за да заема сериозно място в музикалната среда.

Ако съм правел скандали, включително и с Лили Иванова, било е за това, че някой е искал да вземе моя музика. Това е равносилно да ви вземат колата и вие да мълчите. Длъжен съм да си потърся правата. Разликата е, че съм известен човек и го правя чрез вестниците. Така помагам на моите колеги.

- Защо вие сте единственият от всички композитори, който надига глас срещу това?

- Защото другите са страхливци. Българинът затова е на това дередже. Той не иска да заеме позиция.

Затова не могат да се съберат 20 000 човека, да опънат палатки и да свалят едно правителство, което ги тероризираше четири години. Същото е в музиката.

- Борбата за авторските права я водите за пари или заради приниципи?

- Заради принципи. Най-вече за младите ми колеги. Мъчно ми е, че не се взимат в ръце, за да получат това, което им се полага. Системата в Мюзик аутор е тотално сбъркана. Направих аранжимент на първата песен на дует "Каризма". Три години те бяха най-пусканите изпълнители и всеки от двамата трябваше да получава по 100 000 лева годишно от авторски права. А те взеха по-малко от мене. Разбирате ли за какво се боря? Трябва да се създаде система, както е в цивилизования свят. Когато вие напишете песен и тя се върти три години, ставате богат.

Лили Иванова за последните две години има да плаща на Мюзик аутор  200 000 лева. Това са 10 процента от печалбата и от концертна дейност, но тя не ги плаща. Когато отидох при нея, ми каза да търся импресариото й. После казват, че Митко Щерев се кара с нея.

- Дълго сте работил с Лили Иванова.

- Не. Човекът, който ме откри, е Емил Димитров. Като поп композитор се учех от него. Той е единственият български композитор, които има четири хита в Европа. През 1971 година бях с него в Париж, когато видях един французин на Шан-з- Елизе да си свирка " Моя страна, моя България".

- Какъв човек беше Емил Димитров?

- Уникален. Роден за изкуство. Той е страхотен художник. Когато се явява във ВИТИЗ, го примат без връзки и двама професори се бият кой до го вземе. Но на втората година напуска. Те се шашнали, защото за едно място тогава се бореха 1000 души. Той е невероятен акордионист.

- А Лили Иванова?

- За мен нейното пеене е италианска лимонада от 1961 година.

- Но сте писали песни за нея.

- Това беше много отдавна. Правех песни за нея между 1971 и 1976 година. Това беше само един период, затова й забраних да ги пее, защото не държа на тези песни.

Ситуацията, в която е изпаднала Лили Иванова, е много смешна. Тя прилича на един стар катър, който всеки момент ще падне, защото не може да дърпа каруцата. Това е много трагично. Нейната музика не се различава от чалгата.

Какво е според вас "Ветрове"? Поп музика ли е? Тя не се вмества в нито един четирите световни стила в поп музиката.

Разликата между Емил Димитров и Лили Иванова е, че тя 30 години е номенклатурна певица. На нея и прислугваха институциите. Каквото запишеше, веднага го пускаха. А Емил Димитров беше мразен на всички нива.

- Защо?

- Защото беше гей. Обличаше се като французин и това беше антикомунистическо. Такова беше времето. Ние с "Диана експрес" отиваме да снимаме "Душа". Дойде една жена и ни прибра косите с фиби. Това беше комунизмът.

- Какви други абсурди са ви се случвали по това време?

- Имахме страхотно турне с Васил Найденов. На четири от концертите публиката така пощуря, ще потроши залите в театрите, в които свирехме. Затова ни наказаха  да не свирим 7 месеца. Уряхме от глад.

Друг път отиваме в Силистра. Един партиен лидер ни вкарва в стаята с маса с червена покривка. Казва ни: "Няма да се мърдате и ще свирите тихо, иначе ще ви изключа тока."

- Разкажете ни за Васил Найденов? Поканили сте го в "Диана Експрес" веднага щом сте го чули как пее. Същата вечер сте се напили.

- Всички се напихме, но той заспа в тоалетната.

Работеше като пианист при Бисер Киров, но групата се разпадна. Един приятел го доведе вкъщи. Исках да изпълни нещо на български език, за да видя каква му е дикцията. Когато свърши, му подадох ръка и му казах, че ако иска, от този момент е солист на "Диана експрес".

- Не признавате попфолк музиката, а бихте написали песен за Нелина?

- Тя има прекрасен глас, уникална дикция, пее на правилен български език.

Чувствам се унизително - има 50 човека, които правят, менажират и изпълняват попфолк. Всички други са в ъгъла. Тези 50 човека водят антибългарска културна политика. Всеки, които кани тези певци на празници на градовете, също прави антибългарска политика. Това е чужда музика. Ние пробутваме чужди песни с български текстове - от Гърция, Турция, Сърбия и Арабските държави, а там никой не пее български песени.

- Казахте, че от печат излиза ваша книга? Разкажете ни за нея.

- Тя е написана като дневник - по дати и часове. Нещо като дневника на Бриджит Джоунс. В него има малко писателство, без да изкривявам нещата. Аз самият съм си водил личен дневник. Спирам до 1995 година, когато 615 човека от съюза на музикалните дейци ме избраха за композитор на филмова музика на столетието. Не съм го вярвал. Когато написах "Осъдени души" в продължение на пет години този съюз ми отрови живота. В комунистическата преса писаха, че съм откраднал нотите, включително, че съм ямболски циганин. Това беше най-голямата реабилитация в моя живот.

- Срамувате ли се от нещо?

- Може би, че не съм започнал да се занимавам с благотворителност по-рано. Всяка година правя концерт за децата от домовете.

- Това сигурно има връзка с това, че вие сте израснал в дом. Трудно време ли беше?

- Произхождам от бедно семейство. Когато родителите ми се разведоха, майка ми със заплата на прислужничка във вечерна гимназия не можеше да се грижи за нас тримата и като най-малък ме изпрати в дом. Там беше много по-хубаво, отколкото у нас.

- Коя е най-болезнената ви раздяла?

- Големите хора са самотни.

Интервю на Христина Котларска