Млякото от прочутата порода "Българско родопско говедо" вече изчезва, отглежданите в Родопите крави драстично намаляват, алармира Милкана Йорданова, председател на Националното сдружение "Планинско мляко" и съсобственик на мандра в Смилян. За БТА тя коментира актуалните проблеми, свързани с производството на мляко и млечни продукти.
Според Милкана Йорданова традиционното производство на кашкавал у нас е застрашено напоследък от масовата практика да се предлагат на пазара млечни продукти, произведени с вносната заготовка калиата. Мандри масово предлагат изделия, която нямат нищо общо с технологията на производство на кашкавала, влагайки евтиния замразен полуфабрикат. Поскъпването на българските млечни продукти през последните месеци е закономерна последица от увеличените цени на електроенергията и други компоненти от производството, обясниха от "Планинско мляко".
Изкупните цени на намаляващото родопско мляко също се повишават, достигайки вече 1 лев за литър. Според Милкана Йорданова реалната цена на млякото от региона би трябвало да е минимум 1.50 лева за литър, отчитайки всички разходи на стопаните. При подобна изкупна цена на суровината обаче млечните продукти биха станали непродаваеми на фона на дъмпинга на изделия, произведени с калиата. Влагайки този полуфабрикат в производствения процес, продуктът не би трябвало да се продава като кашкавал, защото нарушава традиционната технология, категорична е Милкана Йорданова. По думите й използването на вносната заготовка ощетява и самия потребител, защото качеството на крайния продукт няма нищо общо с вкуса на българския кашкавал. А ниската цена на калиата е поради по-високите субсидии на млякото в други европейски страни, от които се внася заготовката, допълни председателят на "Планинско мляко".
Млякото от родопската порода вече не се измерва в литри, а в лъжички, затова се налага мандри от Родопите да преработват основно краве мляко от Тракия, от съседните области Хасково, Пловдив, Пазарджик, обясни Милкана Йорданова. По думите й застрашително малкият брой на кравите в Смолянско се дължи на прекъснатата връзка със семейните ферми, които доскоро с давали основната суровина за местните мандри. Рестриктивните мерки към малките стопанства и неглижирането им по отношение на схемите за подпомагане на фермерите са част от причините за тази тенденция на срив на местното животновъдство, според Йорданова. Според нея е нужна подкрепа за фермерите в планинските райони, която под различни форми да стимулира семейните стопанства.
На фона на изчезващата родопска порода, мандрата в Смилян "обитават" крави от цял свят. Над 1300 са кравите-сувенири от България, Китай, Холандия, Швейцария, събрани в колекция, превърнала се в емблема на млекопреработващото предприятие. Сувенирите, изобразяващи млекодайното животно, се носят и изпращат от приятели на мандрата от различни места по света, като последният експонат е "златна" швейцарска крава. Асоциативно си помислихме дали тази златна кравичка не би могла да бъде като златната рибка и да изпълни едно наше желание - да се възроди родопското животновъдство, шегува се Милкана Йорданова. Според нея този отрасъл в Родопите е бил поминък във всички времена. Неговото неглижиране води до промяна и в самия планински район - ливадите не се косят, земите запустяват, гората превзема огромни ливадни площи, каза още председателят на Националното сдружение "Планинско мляко".