Евтини стоки, любезни комшии, вкусна храна, магията на Ориента - това са основните причини за километрични опашки през почивните дни на границата с Турция. Три или четири часа са нужни понякога на контролно-пропускателен пункт Лесово-Хамзабейли, за да стигнат българските туристи до Одрин.
Преобладават регистрационните номера на автомобили от близките до Турция райони Ямбол, Сливен и Бургас, но не липсват и такива от Варна, Шумен, Смолян и София. Често туристите нощуват в одринските хотели, а помощ за посещението си откриват във фейсбук групи, където обменят ценна информация за нужните документи на границата, цената на лирата, която не спира да пада, евтини магазини с качествени стоки, възможности за доставка и полезни съвети.
Виртуалните разговори често прерастват в спорове, като най-голяма нетърпимост участниците проявяват към тези, които смятат, че пазаруването в Одрин е загуба на време и е нерентабилно.
Всяка туристическа агенция в близките областни градове организира т.нар. шопинг турове до Одрин, като в последните години българите откриват и нови направления, също толкова примамливи с ниски цени и хубави стоки. Сред тях са Чорлу и Люлебургас.
Всеки уважаващ себе си турист знае, че трябва да пристигне рано, за да му остане време да пазарува и пълноценно да се наслади на престоя си в Одрин. Задължително е да напълниш торбите с перилни препарати, локум, баклава, кори за баница, подправки, зехтин, маслини, кафе, сирене, кашкавал, ядки. Търговията става и в златарските ателиета, парфюмериите и аптеките, където в ранния следобед вече липсват определени лекарства. Цените на медикаментите са в пъти по-ниски от тези в България и много хора разчитат на това дори за животоспасяващи лекарства.
Бъдещите абитуриенти и техните родители месеци преди баловете започват проучвателни експедиции по одринските магазини, за да се сдобият с ефектни рокли и костюми, бижута, аксесоари. Магазин на главната улица обещава да облече клиентите отгоре до долу, което включва костюм, обувки, вратовръзка и всички останали аксесоари на примамлива цена, изчислена в левове за улеснение на клиента.
Шопинг туризмът се превръща в кулинарен около обяд, когато изморените туристи сядат в гостоприемните заведения на емблематичните джигер тава, шкембе чорба, лахмаджун, кюфтета, сутляш, баклава и кюнефе. Повечето от търговците и сервитьорите говорят български достатъчно, за да се разберат с клиента и да го оставят доволен. Филолози могат да открият в симпатичния им български следи от диалекти, най-неочаквани за този край. "Доваждат българи, дават малко пари", разказва любезно Мемет, сервитьор от закусвалня в центъра. За него и за всички от персонала няма невъзможни желания на клиента - ако нещо липсва в заведението, го откриват в съседните закусвални и недоволни няма.
Събрали сили, пазаруващите, превзели вече борси, магазинчета и т.нар. чаршии, тръгват в ранния следобед към големите търговски центрове. И там цените са по-ниски от тези в България, особено ако случат на "indirim" - турската дума за намаление и промоция. Познавачите са наясно с различните търговски марки, чиито лица са известни турски актьори, познати от многобройните сериали.
В края на изтощителния ден на ГКПП при Хамзабейли се срещат отново пътуващите от сутринта, като автомобилите са "клекнали" от тежестта на покупките, а в автобусите няма място за пътниците от торбите им. Стига се и до скандали заради дългото чакане на границата.
Част от българските туристи предприемат и разходка до културни забележителности, сред които са Музеят на здравето и шедьовърът на архитекта Мимар Синан - джамията Селимие. Там от месеци има ремонти по мащабен инфраструктурен и културно-исторически проект. Почти всички туристически маршрути включват Българската православна църква "Свети Георги" в североизточната част на Одрин, както и българския храм "Св. Св. Константин и Елена", построен със средства на българската общност през 1869 година
