Президентът Румен Радев обяви, че в сряда вечерта е разговарял с азерския си колега Илхан Алиев за изпълнението на доставките на газ от Каспийско море за България в договорения обем и цени, като от Баку изразили пълна готовност да се обсъдят допълнителни доставки. "Надявам се това да стане в най-скоро време, но е важно да имаме физическия носител и най-сетне да стане газовата връзка между България и Гърция", заяви той в Брюксел, където участва в срещата на евролидерите. Държавният глава допълни, че очаква на посещение в България гръцкият премиер Кириакос Мицотакис и се надява догодина въпросът с доставките на азерския газ да бъде решен.
Държавният доставчик "Блугаргаз" има договор с азерската СОКАР за покупка на 1 млрд. куб. м природен газ годишно, което е една трета от потреблението на страната. Цената на доставките е обвързана само с петролните пазари, което я прави доста по-изгодна от тази на "Газпром", където 70 на сто от стойността е по цените на европейските борси. "Булгаргаз" обаче не може да доставя пълния договорен обем, за деветмесечието по неофициално данни са внесени около 250 млн. куб. м, като дружеството посочва като причина незавършената газова връзка от Комотини до Стара Загора. Тя се забави изключително много и "Булгаргаз" внася в момента само част от азерския газ през връзката Кулата-Сидирокастро и обяснява това с купуването на прекъсваеми капацитети от гръцката газова мрежа. Последно служебният министър Андрей Живков каза, че интерконекторът, чийто строеж трябваше да приключи първо през април 2021 г., но заради пандемията бе удължен до края на 2021 г., е готов едва на 70 процента. Въпреки поредното забавяне се работи поне по въвеждане в експлоатация в предвидения срок – 1 юли 2022 г.
От газовата връзка е резервиран едва половината капацитет, така че има физическа възможност за увеличаване на азерския газ над 1 млрд. куб. м годишно, но предстои да се види дали това ще стане и при какви ценови условия.
По думите на Радев европейските лидери все повече оценяват какво означава битовите потребители да бъдат на свободния пазар. "Сега в тази криза, която е всеобща... днес цените са ужасни – 300 евро за мегаватчас, като у нас са едни от най-ниските. И си представете битовите потребители са на свободния пазар и се вижда, че компенсациите не са достатъчни и се мисли как да се защитят битовите потребители от колебанията на цените. Това ни дава надежда, че върху България няма да се оказва натиск, защото останахме единствените с регулиран пазар", коментира президентът.
Той отбеляза, че в момента се опитваме да решим сложно уравнение с ВЕИ и зелените цели от едната страна и от другата - базовите мощности като въглища, ядрена енергия и природен газ, без които не може.
Държавният глава коментира и наложения от парламента мораториум върху поскъпването на цените на тока, парното и водата до края на март 2022 г., който търпи огромни критики от страна на повечето енергийни експерти. Според него трябва добро обмисляне на този мораториум и той да е в рамките на закона, да има дълбок анализ за последствията върху функционирането на пазара при прилагането му.
Като пълно безхаберие описа той случващото се в българската енергетика в последните десет години, когато на власт бяха три правителства на ГЕРБ. "Нито една базова мощност, нито съоръжение за съхранение на енергия. Цялата порочна практика в енергетиката трябва да бъде прекратена", заяви Радев.
"Виждам, че идеята ядрената енергия да се признава за зелена, набира все по-голяма енергия", добави той по повод неговото настояване атомната енергия да бъде призната като един от инструментите за постигане на целите на Зелената сделка.
Засега се предвижда ядрената енергия да бъде призната от ЕС за "зелена" само временно, а това не е в интерес на инвеститорите, защото тази енергия е свързана с дългосрочно планиране и инвестиции. Това ще бъде борбата в съвета, каза преди срещата в четвъртък държавният глава.
Франция води тази борба активно, с подкрепата на редица държави, сред които и България. Имаме общи цели - признаването на ядрената енергия и природния газ като "зелени" е важно, защото ще има ефект върху екологията, голям обществен и икономически ефект. Мисля, че това е бъдещето и България няма да отстъпи от тези позиции, добави държавният глава.
Той изрази незадоволеността си констатациите в представения по време на срещата анализ за действието на борсите за електроенергия и на пазара за търговия с парникови квоти, че няма спекулации. "ЕК обеща този анализ да продължи и да стигне по-голяма дълбочина", заяви Румен Радев.
Президентът отбеляза по повод снощното заседание ЕС-Източно партньорство, че много европейски лидери са подкрепили виждането за диалог с Москва, за да спадне сегашното напрежение.
В случая се получава така, че сигурността на Европа се обсъжда между Русия и САЩ, а Европа липсва в този диалог, добави Радев, като цитира мнението на своя френски колега Еманюел Макрон.
Трябва да търсим диалога и да поставим ясно нашите европейски изисквания, които да гарантират нашата сигурност, посочи държавният глава.
