Хубави са първите вина от реколта 2021, каза за БТА Станимир Стоянов, председател на Съюза на енолозите в България. По думите му ранните бели и младите червени вина от гроздовата реколта 2021, производство на различни български винопроизводители, вече са факт и от седмица са на вниманието на ценителите.

Според него въпреки завишените температури при прибирането на гроздето, прогнозите са, че винените селекции от реколта 2021 година ще бъдат много добри.

"Тенденцията в промяната на климата, с по-високи стойности на температурите и у нас, вече е отчетлива, но лозарите навреме прогнозираха тази ситуация и успяха да създадат баланс в прибирането на различните сортове, което е добра предпоставка за хубаво вино", посочи Стоянов.

Все още няма точни данни, но според винопроизводителите, тазгодишната реколта ще е около 15-20 процента по-добра от миналогодишната, посочи Стоянов и уточни, че трябва да се има предвид обстоятелството, че миналогодишната реколта е била по-ниска от обичайното.

Площта на гроздовите насаждения у нас е около 60 хиляди хектара

Официалните данни на съюза сочат, че площта на гроздовите насаждения у нас е около 60 хиляди хектара. Въпреки пандемичната година има близо 30 нови регистрирани винопроизводители. Това са стопани, които са решили да завършат цикъла - от грижата за гроздовите насаждения до предизвикателството да произведат свой бранд вино. Факт е, че такива малки винопроизводители със собствена марка, дръзнали да се явят на пазара, има във всички географски региони, посочи Стоянов.

"Това начинание не е лесно, свързано е с много труд, търпение, опит и знание, но като тенденция е чудесно, защото колкото повече различни сортове и технологии имаме, толкова повече вкусове ще бъдат задоволени, а винената карта на страната ще е още по-богата", посочи енологът. Всеки, който се захваща с тази дейност, знае, че трябва да се съобрази с времевата рамка, която обхваща поне десет години от засаждането на лозята до първите добиви. Винопроизводството е дългосрочна работа, но при правилно планиране, може и да не е толкова рисково, посочи той.

Възраждат се стари български лози

Според Стоянов все повече винопроизводители разчитат на различни сортове грозде, на различни типове вина, на малки серии със собствен стил и визия, за да постигнат успех.

През последните 7-8 години се забелязва интерес към местните сортове и възраждане на стари, автентични български лози. През тази година вече са факт вина от старите сортове "Кайлъшки мискет", "Кокорко", "Виненка" и други, а производители и енолози ще наблюдават внимателно пазара, за да установят какво е търсенето на тези вина. Трябва да е ясно, че за да се добие интерес към тези автентични и стари сортове непознати на местната и на световната публика, е нужна добра рекламна кампания, посочи Стоянов.

През последните години България традиционно изнася вина в Западна Европа, значително е намалял износът за Русия, но продължават да се търсят възможности за износ към огромни пазари като САЩ, Канада и азиатските страни, отбеляза енологът.

По думите на Стоянов държавата и бизнесът трябва да обърнат особено внимание на пепиниерните стопанства, където се отглеждат сортовите култури.

Пепиниерството не е лесен процес, но е от огромно значение за отрасъла. Производството на лозички в пепиниерските полета зависи от адекватното планиране от страна на лозарските стопанства и от намеренията на винопроизводителите, а това е нужно, за да има синхрон по отношение на очакванията за количеството на посадъчния материал, посочи Стоянов.

Винената култура на българите се е повишила

Според енолозите винената култура на българите се е повишила през последното десетилетие. Въпреки завишението от няколко процента на вноса на вина от големи държави в Европа и от Новия свят, българите първо се интересуват от новата родна продукция по щандовете и после поглеждат към вноса, подчерта специалистът.

Пандемичната ситуация и ограниченията заради COVID-19 определено затрудняват работата на енолозите и възможността за организиране на дегустации и преки срещи между производители, потребители, ценители и търговци. Въпреки това хората търсят информация в интернет, допитват се до специалистите, увеличава се и интересът към винени турове, които дадена винарска изба обявява, каза Стоянов.

Виното е възможно най-субективният продукт, затова всеки любител разчита на информираност от първо лице - т.е. среща с производителя или технолога на дадена изба. Същевременно от Съюза на енолозите отчитат, че домашното производство на вино не е намаляло, дори много млади хора изключително информирано успяват да направят свое собствено вино за лична консумация. На техните запитвания ние винаги се отзоваваме със съвети и конкретни напътствия, стига да сме сигурни, че не става дума за спекула, посочи Стоянов.

Той е категоричен, че глобалната тенденция в сектора е развитието на малките, бутикови винарски изби, които според статистиката към края на тази година в България са 330. Обнадеждаващата тенденция е устойчива от поне 10 години и според прогнозите на специалистите това ще предопредели виненото бъдеще на България.