Дария Навалная, дъщеря на Алексей Навални, получи в Страсбург от негово име Наградата за свобода на мисълта "Андрей Сахаров". Тя започна с благодарност за възможността и че е ужасена да говори в Европейския парламент, защото е само едно момиче на 20 години, което не си е представяло, че ще се занимава с политика.
Когато за първи път чух, че баща ми Алексей Навални получава Наградата "Сахаров", бях изключително щастлива по две причини. Първо, това е огромна чест. Признание за неговите заслуги и висока оценка на работата, която е свършена и продължава да се върши от него и неговите колеги. И най-важното е, че това е сигнал към онези десетки милиони граждани в моята страна, които продължават да се борят за по-добрата съдба на Русия.
Ще посоча и втората причина, въпреки че е малко твърде откровена и особена. Баща ми получава тази награда от Европейския парламент и обикновено носителят трябва да дойде и да говори пред евродепутатите. За съжаление, по очевидни причини, той не можа да бъде тук днес.
Но си помислих, добре, предполагам, че е по-добре някой да вземе този билет до Страсбург, да се възползвам от възможността да дойда и да видя това прекрасно нещо лично. И след известно време осъзнах, че това всъщност може да се окаже кошмар за мен и семейството ми. Пътувах на различни конференции и срещи на върха, изнасях речи от името на баща си.
Понякога дори е награждаван с нещо, но аз съм тази, която пътува. Аз съм тази, която пише речта и я започва с шега, докато той е в затвора. И ще продължа да пътувам, докато чета статии за ужасните условия, в които е задържан баща ми. Не е като да има много какво да се направи по въпроса. Така че аз пътувам и говоря, а той продължава да бъде държан в затвора.
И това не засяга само Алексей Навални. Къде са миналогодишните лауреати от белоруската опозиция? Сега са предимно в затвора. Лауреатът на Нобеловата награда за мир за 2010 г. почина в затвора. И се запитах днес: защо е толкова трудно да се освободят от плен тези, които се борят за правата на човека? Защо все още ги хвърлят в затвора, не само по целия свят, но и в европейските, географски европейски, страни през 21-ви век?
Европа е велика и всемогъща, волята на европейските граждани е изразена с резолюциите на членовете на Европейския парламент и те са точни, правилни и справедливи. Резолюциите се подкрепят от Обединеното кралство, САЩ, Австралия и Нова Зеландия и целия свободен свят.
Но тези, които са като баща ми, продължават да седят в затвора, гледайки как все повече и повече техни съюзници биват хвърляни зад решетките. Знаете ли, чувала съм това много пъти. И със сигурност ще го направя отново, може би дори след тази церемония.
Знаеш ли, Даша, те ще ми кажат, разбираме защо се чувстваш така. Защото засяга вашето семейство и близки, но в реалния свят трябва да бъдем по-прагматични. И в тези коридори ще кимна с глава и ще кажа, да, разбира се. Какво друго мога да кажа? Аз съм 20-годишен студент и не се чувствам много удобно да споря с опит и отговорна прагматика.
Но днес тук, като се възползвам от факта, че имам микрофона, никой няма да ми го отнеме и не е нужно да споря с всеки, който лично се чувства неучтив. Бих искал да се противопоставя на този прагматизъм. Това е наградата "Сахаров", а Андрей Сахаров вероятно беше един от най-непрагматичните хора на планетата.
Не разбирам защо тези, които се застъпват за прагматични отношения с диктаторите, не могат просто да отворят учебниците по история. Това би било много прагматично действие и след като го направите, е много лесно да разберете неизбежния политически закон. Омаловажаването на диктатори и тирани никога не върши работа.
Колкото и хора да се опитват да се самозалъгват, надявайки се, че някой луд, който е на власт, ще се държи прилично в отговор на отстъпки и флиртуване, това никога няма да се случи. Самата същност на авторитарната власт включва постоянно вдигане на залозите, увеличаване на агресията и търсене на нови врагове. И тези, които казваха, нека не натискаме Лукашенко и да продължим диалога, докато той биеше хора и ги хвърляше зад решетките, постигнаха само това, че сега, за да осъди някого, Лукашенко трябва да спре в полет цял пътнически самолет.
Друго нещо, което прагматиците не искат да правят по някаква причина - което ги кара да си спомнят за разходите и икономическите загуби - е просто да вземат калкулатор и да изчислят колко струва техният прагматизъм, особено на европейските данъкоплатци.
Годините на флиртуване с Путин му дадоха да разбере, че за да повиши рейтинга си, той може да започне война. Колко скъпо ще струва на Европа влошаването на ситуацията с Украйна? Дори сега, с толкова много новини за струпването на руски войски на границата с Украйна, никой не говори за това. Никоя прагматична търговска корпорация няма да се възстанови от пряката загуба, която ще трябва да бъде понесена.
Да не говорим за цената на времето, което западните политици като вас вече са похарчили за решаване на проблема, вместо да се занимават със собствените си дела в собствените си страни. Един от лидерите на опозицията Борис Немцов бе убит, застрелян в гърба точно от Кремъл. И тогава идват прагматиците и също казват: "Не можем да направим много по въпроса. Нека се ограничим до остро изказване и след това да продължим разговорите".
И тогава те ще убият втори, трети и четвърти. Ще бъдат убити в центъра на Берлин, а петият - в Обединеното кралство. И след това ще взривяват и складове в Европа и ще започнаат да убиват с химически оръжия. А при това знаем просто за неуспешни опити за убийство.
А колко са успешните? Вече знаем, че в специалните служби на Путин е създадена истинска терористична група, която убива граждани на моята страна без съд и присъда. Бяха близо до убийството на майка ми. Те едва не убиха баща ми и никой няма да гарантира, че утре европейските политици няма да започнат да падат мъртви, като просто докоснат дръжката на вратата.
В Европа под знака на прагматизма към Русия се крият цинизъм, лицемерие и корупция© europarl.europa.eu
И сега вече увеличавате бюджета на полицията. Давате много пари на специални служби, харчите милиарди за нови начини за откриване на тези токсични вещества и това са последствията от прагматизма. "Не го притискайте. Трябва да действаме внимателно и да не ги ядосваме", казват прагматиците.
А утре диктаторите, вдъхновени от половинчатите мерки на Запада, ще транспортират хиляди хора до границата на Европейския съюз, принуждавайки жени и деца да щурмуват оградите и тайно да сънувате как някой е застрелян или стъпкан в тълпата. Нека прагматиците да отговорят колко ще струва всичко това на Полша, Литва или на целия Европейски съюз? Те ще ми отговорят. "Какво искаш? Това са суверенни държави. Те имат свои правителства. Нашите възможности са много ограничени. Предлагате ядрена война за освобождаване на политическите затворници ли?"
Разбира се, не предлагам започване на война., Ще отбележа обаче, че въпреки, че не започнала, има реални жертви и използват както кибер, така и химически оръжия. Фактът, че европейските банки често перат корумпирани милиарди за яхти на олигарсите на Путин из европейското Средиземноморие, продължава да бъде сензационен. Това, че 99 процента от висшите служители на Русия и Беларус, пряко замесени в престъпления, също имат право да пътуват в Европа, точно както семействата им, са сигурни признаци, че много от тези, които вземат решения, дори не се опитват да спечелят поне малките битки в тази война. Те говорят твърде много и мислят за сферата на политиката, като обмислят действия, основани на идеи и принципи, които откровено са наивни и глупави.
И знаете ли какво, струва ми се, че проблемът е, че желанието да се си говорите с диктаторите отново и отново, да не ги ядосвате, да игнорирате техните престъпления, доколкото е възможно, изобщо не е прагматичен подход. Време е да го кажем направо: под знака на прагматизма се крият цинизъм, лицемерие и корупция. Има постоянна война между идеализма и прагматизма.
Има яростна битка в европейската политика и дори да изберете страната на прагматизма, това трябва да означава да предадете идеите си.
Когато писах на баща ми и попитах какво точно искаш да кажа в речта от твоя гледна точка, той отговори. "Кажете, никой да не смее да приравнява Русия с режима на Путин". Русия е част от Европа и ние се стремим да станем част от нея. Но също така искаме Европа да се стреми към себе си, към онези невероятни принципи, които са в основата ѝ, ние се стремим към Европа на идеите, защитата на правата на човека, демокрацията и почтеността.
Не искаме Европа на канцлери и министри, които мечтаят да получат работа в борда на държавните компании на Путин или да плават на яхти на олигарси.
Днес на тази сцена, получавайки тази висока невероятна награда за баща ми, Алексей Навални, ви благодаря. И чрез всички вас приветствам Европа на идеите и принципите.
Европейският съюз е невероятно чудо, създадено от народи, чиято история е била една безкрайна война помежду им, и въпреки всички трудности и проблеми, които ЕС ще срещне, вярвам, че един ден моята страна ще стане част от него.
Накрая искам да цитирам един мой велик сънародник, на когото беше кръстена тази награда: "Моята съдба беше в известен смисъл изключителна не поради фалшива скромност, а поради желание да бъда точен и знам, че съдбата ми се оказа по-голяма от моята личност. Просто се опитах да живея така, че да отговоря на собствената си съдба".
Надявам се, че всички имаме сили да живеем според съдбите си.
Свобода за Алексей Навални!
