Българският оперен мениджмънт догонва европейския, коментира пред БТА Крум Гълъбов - артистичен директор на оперната агенция „Омега Мюзик Мениджмънт“. По думите му родната ни импресарска дейност е помогнала на много оперни певци да намерят изяви в различни точки на света. Сред тях са Таня Иванова, Ивайло Михайлов, Даниела Дякова, Апостол Миленков, Диан Чобанов. От услугите на оперната агентура се възползват и Изидора Молес, Весна Джуркович, Паоло Лардидзоне, Винисиус Ката.
Как баритон се превръща в импресарио
Като оперен изпълнител - баритон Крум Гълъбов е пял на сцената на Арена ди Верона, в Буенос Айрес и цяла Южна Америка, живял е 19 години във Виена. Импресарската дейност първоначално за него е била хоби. Преди четири години с приятели и колеги решили да се опитат да помогнат на млади оперни таланти. „Поканихме над 25 директори на театри от цял свят, направихме голямо прослушване в София“, разказа Гълъбов. Отзивите на представителите на журито с председател тенорът Емил Иванов са, че нивото на проявата е било много високо. Така се появила оперната агентура, която и до днес, макар и бавно, върви, сподели Гълъбов.
На организираното следващо прослушване дошли над 90 изпълнители от Австрия, Италия, Полша, Мексико, Испания, Казахстан, Швейцария, Китай, Япония, Сърбия, Украйна, Русия, Чехия, Германия, Македония, Южна Корея, Румъния, България, Косово, Албания. Така прослушванията станали традиционни и излезли извън границите на България - Берлин, Белград, Виена.
Заради пандемията сега се организират и онлайн, като участниците се заснемат на определени дати с професионална апаратура. Присъждат се парични, индивидуални и специални награди, осигуряват се покани за участия в концерти на симфонични състави и в спектакли на оперни театри. Към някои изпълнители се отправят предложения за създаване на професионален уебсайт и портфолио, както и участие в оперни работилници и майсторски класове.
Театри в страната и чужбина партнират на оперната агентура
На агенцията партнират много оперни театри в страната и чужбина, сред които музеят „Борис Христов“ в София и Етнографският музей в Пловдив. Плодотворно е сътрудничеството с оперните театри в Белград, Скопие, Братислава, Острава, Прага, Десау, Тенерифе, Пловдив, Русе, Бургас.
У нас има седем оперни театри - в София, Стара Загора, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и камерната опера в Благоевград, припомни Гълъбов. По думите му те всички са обезпечени с кадри. Няма дефицит на певци, категоричен е артистичният директор. Той смята обаче, че е необходимо периодично да се организират прослушвания за отделни продукции, които да дадат път на младата генерация. Баритонът с тъга си спомня за учебния оперен театър в Сливен, в който са идвали млади хора, за да работят върху различни постановки.
У нас има и много симфонични и камерни оркестри, отбелязва още импресариото. Според него в Полша и Румъния оперните театри са доста по-малко, спрямо големината на държавата.
Чужденци кандидатстват в класовете по оперно пеене
Преди беше наличен спад на кандидатстващи в класовете по оперно пеене, сега се наблюдава прилив, сподели още Гълъбов. „Особено засилен е интересът сред чужденците, най-вече китайци. Очевидно българската диплома е конвертируема и дава висок ценз“, коментира артистичният директор.
Българската опера е конкурентоспособна, каза още баритонът. По думите му операта е колективно изкуство и не е достатъчно да присъства една звезда, необходимо е да функционират в синхрон всички детайли. Тя е духовна храна и не бива да се превръща в бизнес, смята експертът. Според него обаче това е основен проблем в системата.
Операта в България е в много трудна ситуация, както и целият бранш на класическата музика. Бедата се допълва от пандемията, изпразнила театрите. „Във времената на криза всеки се фокусира върху по-материални, по-всекидневни неща. Изкуството остава на втори план. Човечеството има много по-големи проблеми от изкуството в момента. И аз се надявам малко, или много изкуството да помогне на човечеството да преодолее тези проблеми по-лесно“, заключи артистичният директор.
