От 6 декември, в Италия влезе в сила одобреният от Съвета на министрите супер зелен сертификат. Продължителността му засега е до 15 януари като с него се въвеждат две важни промени: валидността на обикновения зелен сертификат пада от 12 на 9 месеца, и на второ място тестовете за COVID-19 вече няма да са достатъчни за достъп до ресторанти, барове, кина, театри, спортни зали. Едновременно с това за пътуване в обществения транспорт задължително ще се изискват тестове. От 15 декември ваксинацията става задължителна за учителите, полицията, военните, както и бустерната доза за болногледачите.
Премиерът на Италия Марио Драги представя този правителствен указ едновременно като отговор на факта, че действието на ваксините пада след шест месеца и като мярка за предотвратяване на заразяване, пише в свой материал France Soir. Драги благодари на италианците, които се ваксинираха с трета доза, и настоя да се усили контрола по спазването на мерките.
17 италиански парламентаристи обаче осъдиха тази мярка като тоталитарна и се обърнаха към президента Серджо Матарела с призив да не подписва указа и да го върне в Министерския съвет за критична промяна, припомня авторът на статията Тристан Еделман. Трябва да спре „сериозното отклонение от Конституцията, което се вижда при управлението на пандемията“ и което „придоби още по-силно изражение с последното постановление на правителството“, посочват те в апела си.
На 26 ноември 2021 г. исторически договор, подписан в Рим, обвърза Италия и Франция още повече с финансирания глобализъм, с марката "приятелство и братство": затваряне на граници, инструменти за социален контрол, дигитализация, замяна на върховенството на закона със система на алгоритъм за контрол, глобална милитаризация под егидата на Европа, пише още Еделман. И докато напрежението и съпротивата срещу мерките се засилват в Австрия, Бавария, на Антилите и другаде, в Италия капитализмът изглежда бърза по нови пътища, като инструментализира здравната ситуация.
Нататък авторът на статията във френското издание прави кратко обобщение на последните мерки в Италия:
- Без ваксина и без маска вече може да се посещава само т.нар. „бяла” зона;
- Без ваксина, но с маска са достъпни супермаркетите и магазините;
- Маска и тест (зелен сертификат) са необходими за пътуване и достъп до работното място;
- Маска и бустерна доза (супер зелен сертификат) дават разрешение за посещение на всички места.
Защо италианското правителство предприема такива мерки и то по този начин, пита Еделман. И отговаря: на здравно ниво, държавата не поема отговорност и обезщетения, свързани с рисковете от ваксините. Но според Еделман е видно, че здравните грижи са изцяло обвързани с финансирането и че управлението на данните за зелените сертификати не е в пълномощията на здравното министерство, а на Министерството на икономиката.
Еделман казва, че на политическо ниво това позволява на правителството да поддържа още жива демократичната опаковка за тези, които все още вярват в нея. На психологическо ниво гражданите свикват с тоталното подчиняване, което обхваща всички социални класи и възрастови групи, включително децата.
Важен момент, продължава авторът, е критиката на правителството съм конкуренти като Китай, Русия и други държави, което отвлича вниманието от вътрешните проблеми. И има за цел да заяви: Вижте, другаде е по-зле, вчера беше по-лошо, утре ще бъде по-страшно, насладете се на момента.
На психологическо ниво става дума за това гражданите да влязат в логиката на изнудването, за да бъдат постепенно подчинени, твърди Еделман. Тази логика води до това, че работниците, които вчера се противопоставяха на зелените сертификати, днес вече са щастливи, че поне не им изискват супер зелен сертификат, обяснява той. Това извращение, което е стремеж да ни отклони от глобалния процес, протичащ буквално пред очите ни, пише Еделман, ни фиксира върху точен момент (три дози са по-добри от две). А неговата цел е: не се опитвайте да разберете, просто изпълнявайте.
Под тези няколко нива се крие едно последно, което е толкова очевидно, че се превърна в табу, обобщава авторът: финансовата власт по високите етажи се е сляла с държавата, с енергийната, оръжейната промишленост и с фармаиндустриите. Това е придружено с усилване на монопола, при което най-малките банки, предприятия и компании биват поглъщани от по-големите. Следващата крачка ще бъде тоталната приватизация и появата на новия бог: контролът. Контрол над парите, над ресурсите, над хората. Генното инжектиране е само върхът на копието, заключава Еделман.
И накрая, пише той, маркетингът в здравеопазването е вече установен: ако ваксината не работи, това е защото не сме приели достатъчно дози, ако работи - дозите трябва да се повтарят. Ако ли пък има странични ефекти – ваксините трябва да бъдат подобрени, за да може следващите дози да са по-ефективни от предишните. По същия начин: ако разпространението на коронавируса се увеличава, това е защото няма достатъчно ваксинирани, ако намалява, това е защото има повече ваксинирани. Ако всички са ваксинирани, но заразяването не спира – това е защото не достигат дози.
Еделман прогнозира - следващото ниво на тази логика вероятно ще бъде: ако сте загубили работата си или свой близък, ако цената на тока и стоките от първа необходимост се покачва, това е заради ... неваксинираните. Към това, според автора, се добавя и фактът, че маските, социалното дистанциране и тестването вече не са временни мерки – те останаха за постоянно. Тази логика на изкупителна жертва, която трябва да приемат хората, е резултат от тези извращения, които се налагат, и причината за най-лошите зверства, които хората са правили.
Тристан Еделман е хореограф и композитор, член на RéinfoCovid и множество колективи, присъединява се към асоциацията Generazioni Future и е част от организацията на бъдещия конгрес Generazioni. По негова инициатива се ражда международният манифест на свободните художници.