Трима историци от Регионалния исторически музей в Хасково са част от авторите в 27-ия том на сборника „Известия на музеите от Югоизточна България“.

Една от публикациите е на д-р Веселина Узунова.

„Между справедливото наказание и жестокото отмъщение: 75 години от Народния съд в Хасково“, е темата на научното й съобщение.

Десетилетия наред се избягваше да се пиши по този въпрос. Това е първият по рода си доклад, посветен на хасковския състав на Народния съд и предприетата жестока разправа с противници на дошлата след 9 септември 1944 г. отечественофронтовска власт. Д-р Веселина Узунова превежда примери как хора, нямащи нищо общо с властта първо са убити, а после им е издадена смъртна присъда от специалния съд. Такъв е случаят с тютюневия майстор Петър Варсанов, арестуван през есента на 1944 г. и две седмици по-късно записан като „безследно изчезнал“. Свидетели твърдят, че е застрелян на един от мостовете по р. Марица. Каню Нанев пък почива след жесток побой в милиционерския участък.

Хасковския състав на Народния съд привлича като обвиняеми 88 души, от които 22 са полицейски служители. На съдебната скамейка сядат и трима пенсионери, двама учители, бакалин, сладкар, дърводелец и няколко работници. Съдът издава 9 смъртни присъди (без предварително убитите). В Свиленград също заседава състав на Народния съд, който привлича като обвиняеми 49 души.

„120 години организирано земеделско движение. Депутатът от хасковското село Ябълково“, е темата на публикацията на д-р Красимира Узунова. В нея се проследява житейския път и политическа кариера на народния представител от БЗНС Ангел Грозков. За първи път той прекрачва прага на НС през 1923-та. През следващите десет години той е депутат, дори е избран за подпредседател на парламента. Грозков е един от най-колоритните народни представители. На заседанията в парламента се появява, облечен в потури, вълнен пояс и аба. Не по-малко колоритни са неговите речи от парламентарната трибуна. Роденият в Ябълково депутат е един от доверените хора на партийния лидер и министър-председател Александър Стамболийски. През 1921 г. премиерът го изпраща в Турция с тайна дипломатическа мисия за установяване на контакт с кемалистите.

Превратът на 9 юни 1923 г. слага край на политическата кариера на Ангел Грозков. Заедно със съмишленици той се опитва да избяга в Турция. Бегълците са заловени. Земеделецът е подложен на жестоки мъчения, след което освободен да се прибере с разклатено здраве в родното си село. Ангел Грозков умира през 1924 г.

„Руската галиполийска гимназия и културното й влияние в Търново-Сеймен“ е темата на публикацията на Милен Вълчев. През 20-те години на ХХ век, след Октомврийската революция в Русия, в България съществува мрежа от руски емигрантски учебни заведения. Едно от тях – Руската галиполийска гимназия „Пьотър Врангел“ е настанена в Търново-Сеймен (днес Симеоновград) в казармите на разформирования 30-и шейновски полк. Руското училище в градеца е като широко отворен прозорец за местното население към непознат за него свят. Чрез организираните културни прояви гимназията дава възможност на търновосейменци да се докоснат до малко познатата за тях руска култура. Местните жители имат възможност да гледат, макар и поставени от ученически театър, пиеси на Островски и Чехов. За първи път да присъстват на симфонични концерти, където звучат произведения на Чайковски, Глинка, Шопен… След почти тригодишно пребиваване в Търново-Сеймен руското училище е закрито.