Откъде е дошла водата на Земята? Това е фундаментален въпрос, защото без вода няма живот. Наскоро международен екип от изследователи разкри един изненадващ вероятен източник на водата на нашата планета - Слънцето.

Според новата хипотеза слънчевият вятър, състоящ се от заредени частици от Слънцето, е до голяма степен от водородни йони. Те създават вода на повърхността на зърна прах, които се слепват в астероиди, разбиващи се в Земята през първите дни на Слънчевата система.

Земята е много богата на вода в сравнение с други скалисти планети в Слънчевата система, като океаните покриват повече от 70 процента от повърхността й и учените отдавна се опитват да разберат точния източник на всичко това.

„Съществуваща теория е, че водата е била пренесена на Земята в последните етапи на нейното формиране върху астероиди от К-тип*, но предишна проверка на изотопния „пръстов отпечатък“ на тези астероиди установи, че той обикновено не съвпада с изотопния състав на водата на Земята, което означава, че има поне още един неизвестен източник“, обяснява професор Фил Бланд, директор на SSTC - Центърът за космически науки и технологии на Университета Къртин.

*К-клас астероидите (C-type asteroids) са карбонатни астероиди. Те са най-разпространеният клас, формиращи 75% от познатите астероиди. Съотношението на астероидите от този клас може да е още по-голямо от това, защото К-класът са много по-тъмни отколкото повечето други типове астероидни, с изключение на Д-клас астероидите и други, които се намират в крайните точки на основния пояс.

„Нашето изследване предполага, че слънчевият вятър е създал вода на повърхността на малки прахови зърна и тази изотопно по-лека вода вероятно е осигурила останалата вода на Земята.

„Тази нова теория на слънчевия вятър се основава на щателен анализ атом по атом на незначителни фрагменти от S-тип астероид, известен като Итокава, проби от които са събрани от японската космическа сонда Хаябуса и върнати на Земята през 2010 г.

„Нашата система за атомна сонда ни позволи да разгледаме невероятно детайлно първите 50 нанометра от повърхността на праховите зърна от Итокава, за които открихме, че съдържат достатъчно вода, която, ако се мащабира, ще бъде до около 20 литра за всеки кубичен метър скала.

Изследването не само дава на учените забележителна представа за източника на водата на Земята, но също така може да помогне за бъдещи космически мисии.

„Как астронавтите ще получат достатъчно вода, без да носят запаси, е една от бариерите пред бъдещото изследване на космоса“, коментира д-р Люк Дейли (Luke Daly) от Университета в Глазгоу.

„Нашето изследване показва, че същият процес на космическо изветряне, който е създал водата в Итокава, вероятно се е случил на други планети без атмосфера, което означава, че астронавтите ще имат възможност да добиват свежи запаси от вода направо от праха на повърхността на планета или спътни като Луната.

“Solar wind contributions to Earth’s oceans” by Luke Daly, Martin R. Lee, Lydia J. Hallis, Hope A. Ishii, John P. Bradley, Phillip. A. Bland, David W. Saxey, Denis Fougerouse, William D. A. Rickard, Lucy V. Forman, Nicholas E. Timms, Fred Jourdan, Steven M. Reddy, Tobias Salge, Zakaria Quadir, Evangelos Christou, Morgan A. Cox, Jeffrey A. Aguiar, Khalid Hattar, Anthony Monterrosa, Lindsay P. Keller, Roy Christoffersen, Catherine A. Dukes, Mark J. Loeffler and Michelle S. Thompson, 29 November 2021, Nature Astronomy. DOI: 10.1038/s41550-021-01487-w

Mystery of the Origins of the Earth’s Water: Sun Is a Surprising Likely Source, Curtin University