Съпредседателят на ПП Кирил Петков заяви по време на дискусията на тема "Икономика" между политическата формация и БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България", че откъм политики и визия за България има огромно единодушие по много от обсъжданите теми и мерки. На база експертност визиите са ясни, проблемът идва на база реализация и на база специални интереси, които ще атакуват всяка една от нашите групи. Това са хората, които няма да са в парламента, хората които в последните години са печелили от това тези мерки да не се случат, каза Петков.
Петков апелира към участниците в дискусията за отказ от лобистки схеми за частни интереси, които не могат да се оправдаят през публичния интерес, от тайни преговори и гарантиране на нулева корупция. Време е да прекъснем политическите инвеститори, заяви Петков.
Сред допирните точки между формациите Петков изтъкна намаляването на административната тежест, преодоляването на последствията от кризата заради пандемията чрез ускоряване на ваксинацията по демократичен начин, използване на потенциала на индустриалните зони с функция на предприятия, които могат да докарат добавена стойност, обвързване на науката и бизнеса с ясни стимули за тази цел.
Петков изтъкна и необходимостта от използване на потенциала на българите в чужбина за икономиката ни, както и да има финансово подплътена държавна политика в подкрепа талантливи българи и за връщането сънародниците ни, които учат в чужбина.
Разговорите са част от серията от дискусии по ключови политики за изработване на коалиционно споразумение.
От "Демократична България" заявиха, че тяхната цел е да имаме икономика на високата добавена стойност, която се постига чрез развитие на иновациите, повишаване на конкурентоспособността, развитие на човешкия капитал, благоприятна административна и бизнес среда. Предлага се ребрандиране на България като инвестиционна дестинация, както и ускорено подобряване на управлението на държавните предприятия.
Сред краткосрочните мерки от "Демократична България" посочиха да отпаднат всякакви ограничения върху бизнеса заради пандемията, което те обвързаха с ускорена ваксинация. Друга временна мярка е поемане на осигуровките от държавата за известен период от време за затворени или ограничени бизнеси и за бизнеси, които отварят нови работни места, продължаване и подобряване на ефективността на мерките "60 на 40" и "80 на 20".
От ключово значение е реформата в администрацията и пренастройването й да подпомага бизнеса при изпълнението на регулациите, а проверката на спазването им да не е по субективни критерии, а базирано на съответните алгоритми. "Сто пречки за сто дни" е предложение на политическата формация за преглед и отпадане на най-големите пречки за бизнеса след консултации с деловите среди. От "Демократична България" акцентираха върху необходимостта от преглед на държавните предприятия, в това число като се прецени кои от тях могат да бъдат приватизирани, да има задължително публично-конкурсно начало за членовете на управителните тела на тези дружества, пълна и редовна публичност на финансовите резултати на акционерните дружество, а когато предприятието има социална функция, задължителното да се отчита постигането й.
За "Демократична България" е важно да се направи преразглеждане на холидговата архитектура на българската държава - Държавната консолидационна компания и Българския енергиен холдинг.
От "Има такъв народ" поставиха като основен приоритет постигането на иновативно и природосъобразно възстановяване на стопанската дейност на страната, а ресурсите на държавата да се използват ефективно и прозрачно за хората. Сред краткосрочните мерки от партията акцентираха върху разрешаването на проблема с инфлацията, като се предлага правителството да зададе ясна цел за инфлацията, която да отразява нейната перспектива, да стават ясни причините защо тя се е отдалечили от зададената цел или се очаква да се отдалечи. Като целта е да се предприемат мерки в отговор на инфлацията чрез инструментариума на паричната политика. От политическата формация залагат също и на структурната реформа за повишаване на възможностите на всички части на България, на преход към екологично устойчива икономика.
На макроикономическо ниво основната цел за България според ИТН е постигането на последователно и устойчиво икономическо развитие. Това преминава през добра нормативна среда, ефективна и ефикасна публична администрация, конкурентоспособност и ресурсна обезпеченост, преодоляване на междуфирмената задлъжнялост чрез ускоряване на процеса по несъстоятелност и ликвидация. Друго предложение на ИТН е с промяна в Търговския закон да се позволи създаването на нов вид дружество, което да дава по-голяма гъвкавост на стартъпите, както и да има известни данъчни стимули за стартиращите предприятия при определени условия. Въвеждане на мълчаливото съгласие, промяна в Закона за обществените поръчки, с която да се осигури по-голямата им прозрачност и проследимост при дефиниране на критериите за обществените поръчки, също бяха сред предложенията на ИТН.
От партията предлагат също и да има тестов период при промяна на дадена нормативна уредба, промяна в Закона за концесии и преразглеждане на сегашните концесионни договори, за да има оптимална съпоставимост при отдаване на природните богатства с европейските. Предлага се също и да се въведе обслужването на едно гише в администрацията, както и да има дигитална платформа, където фирмите на база критериите на собствения си бизнес да намерят подходящите за тях програми за подкрепа.
От ИТН предлагат да се предвиди възможност за оставане на част от данъците в общините, изграждане на регионална стратегия за хармоничното развитие на регионите, повишаване мобилността и свързаността на малките населени места, също бяха сред предложенията на партията на днешната дискусия.
От ИТН са съгласни с предложението на ПП за преобразуването на Министерството на икономиката в Министерството на икономиката и иновациите. Предлага се да има Агенция за управление на данните, като целта е да има например отворени данни в публичния сектор и внедряване на електронно правителство, стъпило на единните стандарти за данни. За ИТН е важно и да се намери връзка между иновациите и отбраната, като се предвиди създаването на регионален център за стимулиране на връзка между тях.
За БСП икономиката на България трябва да е базирана на знанието и на високата добавена стойност, тя трябва да има реален растеж, който да води до увеличаване на доходите. Нужен е и нов подход за иновациите. Основни приоритети в икономиката за социалистическата партия са: насърчаването на инвестициите, борбата с корупцията, подкрепата за малките и средните предприятия, подобряването на бизнес средата, насърчаването на износа и иновации и ефективното управление на държавните дружества към Министерството на икономиката. Тези цели ще бъдат постигнати и чрез ефективното използване на еврофондовете и по националния План за възстановяване и устойчивост. Предложено беше към Министерството на икономиката да има публичен регистър на лошите и добрите административни практики.
Друг акцент от предложенията на БСП бе към парламентарната икономическа комисия да има обществен съвет, който да изследва проблемите в и пред икономиката, Съветът трябва да направи дългосрочен анализ и да предложи съответни решения. БСП подкрепя идеята за налагане на държавата като основен регулатор и собственик на активи от ключово значение за националната сигурност на страната - например БДЖ. От БСП са срещу приватизацията на Българската банка за развитие и срещу концесионирането на пътищата.
За социалистическата партия е важно икономическата програма на страната да осигурява догонващ средноевропейския икономически растеж, което трябва да стане на поносима социална цена. ББР не трябва да раздава пари на случаен принцип и "на калпак", а на базата на приоритетни обективни принципи, смятат от БСП. Акцент беше поставен и върху функцията на индустриалните зони, които според БСП не трябва да са складове, а зони за индустриално производство, като складове да имат само фирмите, които произвеждат нещо
От БСП акцентираха и върху необходимостта от специално внимание върху микро- и малките фирми, като изтъкнаха, че за последните три години са били приети 12 закона, които са утежнили работата им.
Предложено бе и намаляване на ставката на ДДС за стоките от малката потребителска кошница / стоките със социално значение/ от 20 на 9 процента за една година.
