Най-голямото увеличение на морското биоразнообразие на Земята не се дължи на експлозията на астероид, както се смяташе досега.

Всъщност астероидният сблъсък е забавил развитието на нови животински видове за определен период от време.

Вместо това отговорът защо морското биоразнообразие се е увеличило внезапно се дължи на промяна в климатичния цикъл на Земята според ново проучване.

Преди 469 милиона години, в геоложкия период ордовик, земните морета са били обитавани от животни като трилобити, конодонти (подобни на миноги гръбначни животни) и брахиоподи (животни с черупки от две части, напомнящи на миди).

Но изведнъж се случва нещо, което стана решаващо за развитието на живота към познатия днес живот в съвременните океани. Морското биоразнообразие се е увеличило четирикратно за няколко милиона години. Всъщност това беше най-голямото увеличение на биоразнообразието в историята на нашата планета.

Този внезапен скок в видовото разнообразие е известен като "ордовишка радиация" (Голямо ордовишко биодиверсификационно събитие - Great Ordovician Biodiversification Event - GOBE). Основавайки се на геоложките и фосилните летописи, учените стигат до извода, че това е било предизвикано от охлаждане на климата, когато Земята влиза в ледников период.

Но какво предизвиква захлаждането? Това е въпрос на дебат, но според ново изследване можем да изключим едно потенциално и може би донякъде противоречиво обяснение: космическия прах.

Този прах според документ от 2019 г. се е образувал от сблъсък между два астероида в астероидния пояс между Марс и Юпитер. Последващият прах, разпространяващ се през Слънчевата система, заключава този документ, може да попречи да достигне достатъчно слънчева светлина до Земята и така да предизвика захлаждане.

В нов документ геологът Ян Аудун Расмусен (Jan Audun Rasmussen) от Музея Морс в Дания и колегите му стигат до заключението, че има само един проблем - началото на GOBE предшества астероидния сблъсък.

„Нашите резултати показват, че периодът на по-студено време и увеличено биоразнообразие е настъпил много преди експлозията на астероида и последвалата метеоритна бомбардировка – 600 000 години по-рано, за да бъдем точни“, разказва геологът и палеонтолог Николас Тибо (Nicolas Thibault) от Университета в Копенхаген в Дания.

"Това доказва, че тези две явления може да не са свързани."

За да разреши тази загадка изследователският екип проучва древното дъно на океана чрез фосилите, запазени във варовиковите слоеве в природния резерват Стайнсоден (Steinsodden), Норвегия, където по време на нагъването на каледонската планинска верига, слоевете са били толкова силно компресирани, че са се обърнали с главата надолу, така че по-младите слоеве да са под по-старите. В Стайнсоден има почти пълен ред от слоеве от камбрия и ордовика. Тук учените внимателно проучват фосилите, опитвайки се да проследят и датират промените в биоразнообразието в земния океан през периода ордовик.

Това им позволява да сглобят веригата от събития на GOBE.

„Нашето проучване показва, че преминаването към по-студен климат е започнало точно преди 469,2 милиона години“, разказва палеонтологът Кристиан Мак Орум Расмусен (Christian Mac Ørum Rasmussen) от Университета в Копенхаген. „Двеста хиляди години по-късно температурите са още по-ниски и предизвикват образуването на лед на тогавашния Южен полюс.“

Всъщност слоевете разкриват, че промяната на климата към по-ниски температури съвпада с промяна в орбиталния ексцентриситет на Земята и наклона на оста спрямо Слънцето.

Това е известно явление и се случва редовно. Всяка смяна се извършва в продължение на десетки хиляди години, създавайки ледникови и междуледникови климатични цикли, наречени цикли на Миланкович. (Не, тези цикли нямат нищо общо с текущия темп на изменение на климата.)

Това не означава, че астероидният прах не е имал ефект тук, на Земята. Това е било голямо събитие и неговите ефекти продължават и днес - парчета от него съставляват около една трета от всички метеорити, падащи на Земята сега. Просто ефектът е бил нещо противоположно на това, което предполага оригиналната статия, смятат изследователите.

„Вместо да предизвика увеличаване на биоразнообразието, космическият прах от експлозията на астероида вероятно е действал като временна спирачка за еволюцията на видовете“, отбелязва Ян Аудун Расмусен. "Прахът блокира слънчевата светлина, което нарушава повечето фотосинтетични процеси - и в резултат на това условията на живот като цяло."

Още изследвания може да помогнат за разрешаването на ролята на заледяването и циклите на Миланкович в GOBE, но изключването на космическия прах е важна стъпка напред, коментират изследователите.

„Нашето проучване ни доближава една стъпка към разбирането на това, което е довело до това голямо увеличение на биоразнообразието“, заявява Тибо.

„В същото време открихме и важна част от пъзела по отношение на това как климатът влияе върху биоразнообразието и живота на Земята като цяло. Това знание ще ни позволява по-добре да предотвратим загубата на животинско и растително разнообразие в бъдеще.“

Справка: Rasmussen, J.A., Thibault, N. & Mac Ørum Rasmussen, C. Middle Ordovician astrochronology decouples asteroid breakup from glacially-induced biotic radiations. Nature Communications 12, 6430 (2021). https://doi.org/10.1038/s41467-021-26396-4 .

Източници: 

A Major Biodiversity Explosion in Earth's History Was Not Triggered by What We Thought
MICHELLE STARR, Science Alert

Researchers puncture explanation for largest increase of biodiversity in Earth's history, University of Copenhagen