След повече от 30 години скулптурът и художник Яшарали Тахир откри изложба в родния край Хасково. Картините му живопис-масло, акварел, акрил и няколко скулптури са подредени в галерия „Форум“. От тази вечер експозицията е отворена за посетители при спазване на здравните мерки.
Той е роден е с.Габрово, Кърджалийско. Завършва Националната художествена академия, специалност "Живопис", през 1982 г. и става член на Съюза на българските художници. През 80-те години на миналия век се установява в Турция. Години наред живее, рисува, прави изложби и преподава в академията в Измир, където намира своя пристан.
Преди две години се завръща в България и се установява в с.Бодрово. В Хасково показва свои произведения за първи път от 30 години насам по покана на директора на Художествената галерия „Атанас Шаренков“, под чиято шапка е и и галерия „Форум„-Татяна Форева. Първата му изложба в Хасково е била непосредствено след като е завършил художествената академия.
Яшарали Тахир признава, че се чувства подмладен във времето, откакто е отново в България.
„В родното място духът ми се отваря за повече за рисуване“. Важна за човека на изкуството е духовната храна. А това е свързано с корените. Родното място засилва тези усещания и те се проявяват в изкуството. Като консуматорско общество, ние хората твърде се отдалечихме от изкуството, търсим повече материалното, а то не може да те нахрани духовно. В духовното се крие радостта на човека“, споделя авторът.
Правил е изложби и е печелил много награди и в живопистта, и като скулптур в много страни по света, но тук се чувства различно. Казва, че енергията в България, която усеща е много силна.
Изкуството е надгранично, за него няма езикови бариери, смята Яшарали Тахир. За него най-важното е прякото общуване на човека с изкуството. Затова и в Измир създава център за изкуство на четири етажа с галерия. А в с. Бодрово от пет години насам прави международен пленер.
Картините му са вдъхновени от природата.
„Създадени сме от природата. Ако разсъждаваме какво означава живота...и птицата живее. Но ние хората си мислим, че сме по-умни от птицата, тя обаче може да лети, ние опитваме да я следваме с мотори. Затова трябва да се опитваме се връщаме към началото си. А изкуството винаги е начало.“
Красимира Славова
Сейдали
уффф.....
Астор
Каун
Чекундур
Мишо шамара
Турчоляка