В няколко публикации, ще се опитаме да отдадем своето уважение към (НЕ)забравените имена на онези инженери и техници оставили своя отпечатък не само в развитието на минното дело, но и в изграждането на облика и духа на индустриалния Перник. Един от тези хора е Тома Нелиба.
В края на XIX век находището на въглища във Владайско-Мошинско-Пернишката котловина превръща селището Перник в своеобразен център на специфична, непозната до този момент индустриална култура, в който си дават среща пионерите на минното дело и минното строителство в следосвобожденска България.
Тома Вацлав Нелиба е роден на 09.12.1865 г. в село Немска Лхота (Немена Рокба), окръг Прибрам, Чехия, тогава в пределите на Австро-Унгарската империя. В кръщелното му свидетелство е отбелязано, че бащата Вацлав Нелиба е миньор, работник при високи печки за стопяване на руда. Майката Катарина е дъщеря на Франц Шедива, земеделец, жител на Модржовице. Семейството е с католическо вероизповедание. Тома Нелиба завършва минното училище в Прибрам, Чехия.
През 1893 г. сключва брак с Амалия Вацлав Явуркова. Две години по-късно, 1895, в Нучице, околия Кладно на епархия Прага се ражда дъщеря им Мария Нелиба – Марженка.
През същата 1895 г., на 16 юни, Тома Нелиба постъпва на работа в Държавни Мини „Перник“ като кондуктор. Няколоко години по-късно, семейството му Амалия и Марженка, както и сестрата на Амалия - Елисавета Явуркова се преместват да живеят в село Перник. Марженка учи в Минното първоначално училище, а по-късно завършва девическото католическо училище в София. Елисавета Явуркова е една от първите жени работили в структурите на ДМ „Перник“.
Нелиба е първият среден техник в новата следосвобожденска история на България. Първият му договор с Мините е сключен за три години, в последствие продължаван няколкократно с изричен отпуск от Австрийското министерство. Жител на село Перник от 1907 г. През 1911 г. с Решение на ХІV Обикновено народно събрание от 22.01.1911 г., утвърдено с Указ № 20 от 07.03.1911 г., Нелиба става български поданник.
Като български поданик, в годините на Балканските и Първата световна войни е мобилизиран. След приемането на Закона за автономното управление на Държавните Мини, Тома Нелиба е преназначен като старши кондуктор, а от 1930 до 1932 г. работи като старши минен техник. Службата му в ДМ „Перник“ продължава до пенсионирането му през март, 1932 г., или общо 36 години, 9 месеца и 14 дни.
Умира на 18.03.1943 г. в минната болница в Перник след кратко боледуване.
За службата му в Мините и за принос към развитието на минното дело е награден с орден „за гражданска заслуга“. В историята на минното дело Нелиба е един от основателите на маркшайдерската служба и един от първите, които работят с теодолитен план. Безспорен е приноса му към разработването на рудниците „Гладно поле“, „Бели брег“, „Хумни дол“, Шахта „Света Ана“, „Цалева круша“, „Попов дол“ и разбира се „Старите рудници“.
За старите перничани и техните наследници и до днес е жив спомена за „чичко Нелиба“ и неговото семейство. За любовта им към музиката и началото на Минния оркестър, за любовта им към театъра и първите минни постановки, за участието им в създаването и организирането на туристическото движение, за първите стъпки на ловното дружество. Съпричастността им към членовете на дружество „Тъмнина“ и до днес е пример за благотворителност и благородство.
Перничани още носят спомена за самотната жена, която храни гълъбите на стълбите на Минна Дирекция до смъртта си през 70-те години на ХХ век и продължават да я наричат просто Марженка.
