Хематолозите са специалисти, които лекуват болестите на кръвта. За някои подобно уточнение е излишно, но проучване показва, че хората, които знаят какво означава думата "хематолог" у нас, са под 50%. Донякъде това може да се обясни и с дефицита на лекари с тази специалност. Недостигът им обаче много често забавя откриването на тези болести навреме, затова специалистите говорят за скрита заболеваемост.
В месеца, посветен на хората с хематологични заболявания, питаме какви са възможностите за лечението им у нас проф. Бранимир Спасов, хематолог и директор на Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания
Проф. Спасов, казвате, че категорично доказани причини за възникване на онкохематологично заболяване няма, но има рискови фактори, които биха могли да го предизвикат. Кои са тези рискови фактори и при какви симптоми трябва да се търси лекарска помощ?
За съжаление, няма категорично доказани етиологични фактори за много от хематологичните заболяванията, особено злокачествените. Доказани обаче са редица рискови фактори - като тютюнопушенето, поради което то трябва да бъде прекратено. Затлъстяване, различни индустриални химични вещества и физични фактори, вирусни и бактериални заболявания, автоимунни заболявания и др. повишават допълнително рисковете.
Симптомите на заболяванията на кръвта най-често са от общ характер, които придружават почти всички злокачествени заболявания - неразположение, отпадналост, загуба на тегло, нощно изпотяване, повишена температура. Тези признаци могат да бъдат наблюдавани и при вирусно заболяване, но когато продължат повече от 1-2 седмици, пациентите следва да се обърнат към своя личен лекар, който впоследствие да насочи болния към хематолог.
Същото важи и при всички случаи, когато се установяват задържащи се промени в кръвните показатели, установени случайно или по повод друго заболяване.
Оказва се, че и при онкохематологичните заболявания разнообразието от видове е голямо, кои от тях са най-разпространени у нас и с какво се обяснява честотата им?
Злокачествените заболявания, които най-често лекуват клиничните хематолози, са левкемии, лимфоми и множествен миелом. Левкемиите биват остри и хронични, както миелоидни и лимфоидни. Лимфомите се разделят на ходжкинови и неходжкинови лимфоми.
Най-честата левкемия при възрастните индивиди е хроничната лимфоцитна левкемия, докато най-честият лимфом е дифузният В-едроклетъчен лимфом, който спада към групата на неходжкиновите лимфоми. Честотата на тези заболявания се обяснява с рисковите фактори, за които говорихме по-рано.
Разполагаме ли с достатъчно възможности за съвременна диагностика на тези заболявания?
Университетските болници в България разполагат с много добра апаратура, която позволява своевременното диагностициране на пациентите с хематологични заболявания. Все още у нас не е въведена иновативната технология за генно секвениране от следващо поколение в лабораторната хематологична практика, което ще даде още по-добра възможност за прецизиране на прогнозата на заболяването.
Кои иновативни терапии в лечението на болни с рак на кръвта се прилагат у нас и с какъв успех?
Българските пациенти със злокачествени хематологични заболявания имат достъп до множество от иновативните лекарствени молекули като тирозин-киназни инхибитори, моноклонални антитела и други, като по този начин могат да получат съвременно лечение.
По наши данни прилагането на тирозин-киназни инхибитори при пациенти с нелекувана хронична миелоидна левкемия в различни хематологични клиники в страната води до постигането на много добри терапевтични резултати като общата преживяемост на тези пациенти на 6-тата година от лечението е 92%. Прилагането на някои от иновативните терапии при пациенти с рефрактерен или рецидивирал лимфом на Ходжкин, осигурява обща преживяемост при 68% от тези пациенти на 5-тата година от лечението.
В допълнение, трансплантацията на хемопоетични стволови клетки при възрастни пациенти е стандартна процедура в няколко трансплантационни центъра, като Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания в София, УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна, УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив.
Тези високоефективни терапии, които удължават преживяемостта и запазват качеството на живот на болните с хематологични заболявания, обаче са много скъпи и следва да бъдат обект на много задълбочено планиране и прецизирано приложение.
Според статистиката в България ежегодно се диагностицират около 1300-1500 болни със злокачествени заболявания на кръвта. Тези цифри съотносими ли са към световната статистика или заболеваемостта у нас е по-висока и ако е така с какво се обяснява?
Налице е разминаване между световната и българската статистика по отношение честотата на хематологичните заболявания. Например по данни на Националния раков институт на САЩ дифузният В-едроклетъчен лимфом се диагностицира ежегодно при 6-7 на 100 000 души население. При положение, че населението на Р. България е около 7 000 000, то ежегодно у нас би трябвало да се диагностицират 420-490 пациенти с дифузен В-едроклетъчен лимфом. По данни на Националния раков регистър през 2016 година в България са установени 227 болни с това заболяване.
Също по данни на Националния раков институт на САЩ хроничната лимфоцитна левкемия се диагностицира ежегодно при 4 на 100 000 души население. При очаквани 280 диагностицирани пациенти на територията на Р. България, по данни на Националния раков регистър през 2016 година у нас са установени 136 болни.
Тези данни показват наличие на скрита хематологична заболеваемост, която не се диагностицира своевременно.
Разминаването между българската и световна статистика може да бъде обяснено с липсата на еднакъв достъп на пациенти от различни региони до квалифицирана хематологична помощ в нашата страна.
Като друга причина може да бъде изтъкнато проучване, проведено преди няколко години сред 800 души и според което по-малко от 50% от българските граждани знаят какво е хематология. Това означава, че значителна част от населението не знае какви са проявите на кръвните заболявания - и ако се наложи - къде да потърси специализирана помощ - изследвания, консултации или лечение.
Според данните напредъкът в медицината е увеличил петгодишната преживяемост при децата с онкохематологични заболявания до 85%, и до над 60% при възрастни пациенти. Къде е българската медицина според тенденциите? Посочената преживяемост на деца и възрастни пациенти факт ли е и у нас?
Посочените данни за преживяемост на пациентите, показват добри резултати в лечението при пациенти със злокачествени кръвни заболявания и подкрепят твърдението за напредъка на клиничната хематология у нас.
От друга страна терапевтичните резултати в лечението на хематологични заболявания (особено на острите левкемии) при българските пациенти могат да бъдат подобрени с прилагането на трансплантация на хемопоетични стволови клетки, тъй като според данните на Евростат за 2017 година, България е на последните места в Европейския съюз по брой извършени трансплантации на хемопоетични стволови клетки.
Казвате, че прилагането на съвременни методи на лечение на тези заболявания е скъпо и това изисква много точна преценка на шансовете за успех при даден пациент. Как преценявате при кого терапията може да проработи?
През последните няколко години се наблюдава бум на информацията в областта на молекулярната биология на онкологичните и онкохематологичните заболявания. С всяка изминала година в клиничната практика навлизат все повече биомаркери – молекули, които могат да бъдат открити в кръвта, други телесни течности, в тъканите и чиито структурни характеристики дават информация за нормален или патологичен клетъчен процес или за развитието на конкретно заболяване. Най-голям интерес представляват предиктивните биомаркери, които дават информация за това дали даден пациент ще се повлияе или не от конкретен вид терапия.
С какви трудности се сблъскват пациентите с онкохематологични заболявания? Финансирането на лечението им ли е основният проблем? Какво поема НЗОК?
Най-голямото предизвикателство пред цялата хематологична общност е липсата на достатъчен кадрови ресурс, който да обезпечи качествено медицинско обслужване на пациенти с хематологични заболявания на цялата територия на страната. Съществуват редица градове в страната като Ямбол, Сливен, Силистра, Дупница, Ловеч и др., при които достъпът до квалифицирана хематологична помощ е силно затруднен.
Болничното лечение, флоуцитометричните и молекулярно-биологичните изследвания се реимбурсират от НЗОК чрез различни клинични пътеки и амбулаторни процедури при пациентите с кръвни заболявания. За съжаление обаче, имунохистохимичните изследвания и изследванията на патологични имуноглобулини не се поемат от бюджета на НЗОК и се осъществяват предимно за сметка на пациентите. В допълнение, нерегистрираните лекарствени средства също не се поемат от НЗОК и представляват финансова тежест на болните и техните семейства.
Не на последно място, една от най-големите болки на хематологичната общност е недостатъчното финансиране на лечението на острите левкемии в България. Ако в западноевропейските държави лечението на пациенти с остра левкемия, включително и прилагането на алогенна трансплантация на хемопоетични стволови клетки, струва около 250 000 евро, в България то е в пъти по-евтино - около 100 000 лв. Това налага промяна в стратегията на финансиране на тези медицински дейности от страна на здравните власти в държавата.
Все по-често Ваши колеги споделят, че българските пациенти получават достъп до иновативни терапии скоро след като ЕМА ги одобри за приложение. Така ли е и във Вашата област?
Да, точно така е и при клиничната хематология. Българските пациенти имат достъп до значителен брой иновативни терапии скоро след одобрението им от Европейската агенция по лекарствата.
Информационната кампания „Иновация за живот“, която тази година се провежда под мотото „Животът не спира на червено“, цели да се привлече вниманието на обществото върху необходимостта от ранна профилактика и превенция. Какво включват тези ранни стъпки и как обществената подкрепа може да помогне да се осъществят?
Кампанията цели да информира обществото за злокачествените заболявания на кръвта, както и да подкрепи тези пациенти и техните близки в борбата с болестта. Когато говорим повече за проблемите и предоставяме достоверна информация за тези заболявания, тогава се надяваме, че хората ще обръщат повече внимание на своето здраве и в частност на този вид заболявания.
Проф. д-р Бранимир Спасов завършва медицина в Медицинския университет – София през 1996 г. Има няколко специалности: вътрешни болести, клинична хематология и здравен мениджмънт. През 2007 г. започва работа в Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ) в София в Клиниката по хематология, като през 2016 г. става завеждащ Второ отделение по клинична хематология, а от 2017 г. е изпълнителен директор на лечебното заведение. През 2019 г. е избран за председател на Българското медицинско сдружение по хематология, а през настоящата - за председател и на Етичната комисия по трансплантация. Автор е на редица публикации в престижни медицински издания у нас и чужбина.