Третото годишно издание на индекса за цифрово качество на живот Ди Кю Ел (DQL) класира България на 45-о място сред 110 държави, съобщи за БТА компанията за киберсигурност Сърфшарк (Surfshark), която изготвя класацията.
Проучването обхваща над 6,9 милиарда души или 90 на сто от световното население и оценява държавите въз основа на съвкупност от пет основни стълба на дигиталното благосъстояние.
България показва силен резултат при финансовата достъпност на интернета (20-о място), но сравнително по-слабо се представя в качеството на интернета (34-о), електронната инфраструктура (64-о), електронната сигурност (51-о) и електронното правителство (49-о), обобщават авторите на изследването.
Като цяло страната ни слиза с цели 19 позиции надолу спрямо миналата година, когато заемаше 26-о място, и вече е 45-а в света и 29-а в Европа. Подиндексът за достъпността на интернета за страната ни бележи 55-процентов спад, а за качеството на уеб мрежата - понижение от 21 процента.
В световен мащаб България все пак се нарежда десета по скорост на мобилния интернет (80,62 мегабита в секунда) и сред първите 20 по достъпност на интернета, изтъкват специалистите. От началото на пандемията от Ковид-19 скоростта на мобилните данни в страната ни се е подобрила с 54 процента.
В Източна Европа заемаме 6-о място, а лидер в региона е Полша, следвана от Чехия и Словакия.
Електронната сигурност на България е една от най-слабите в Източна Европа, а в света сме чак на 51-о място по този показател.
Според авторите има какво още да се подобри в цифровото качество на живот в България. Те отбелязват, че страната изостава в електронната инфраструктура и само около 67 на сто от българите използват интернет. Изследването сочи, че и достъпността на мобилния интернет би могла да бъде по-добра. Като пример е дадено, че за да си позволят мобилни данни, хората в съседна Румъния трябва да работят шест пъти по-малко от българите. Освен това там широколентовият интернет е три пъти по-бърз, отколкото в България.
В сравнение с Румъния, България се нарежда по-ниско по качество на интернета, електронна инфраструктура и електронна сигурност, но се представя по-добре при достъпността на интернета и електронното правителство.
Цялостно погледнато, 6 от 10-те държави с най-високи резултати се намират в Европа, следвайки тенденцията от миналата година. Дания е на първо място в индекса DQL за втора поредна година и е плътно следвана от Южна Корея. Финландия е на трето място, а Израел и САЩ допълват първата петица сред 110 оценени държави.
В дъното на класацията са Етиопия, Камбоджа, Камерун, Гватемала и Ангола.
В регионален план САЩ се открояват като държавата с най-високо цифрово качество на живот в Северна и Южна Америка, а Южна Корея заема челната позиция в Азия. Сред страните в Африка населението на Южна Африка се радва на най-високо качество на своя дигитален живот, а Австралия е лидер в Океания, изпреварвайки Нова Зеландия в различни области на цифровизацията.
Едно от основните заключения е, че в глобален мащаб широколентовият интернет е по-малко финансово достъпен през 2021 година. Хората трябва да работят с 11 процента повече (25 минути повече), за да си го позволят. В същото време обаче те трябва да работят с 29 процента по-малко (28 минути по-малко), за да могат да имат мобилен интернет.
Изследването се основава на свободно достъпна информация, предоставена от ООН, Световната банка, американската неправителствена организация "Фрийдъм хаус", Международния съюз по далекосъобщения и други източници.
