"От веселия шум на бала" е изложба, подредена в къща-музей "Дечко Узунов" в Казанлък. Тя е един необикновен документален разказ за избора на първата Мис България. Куратори са новият директор на Казанлъшката градска галерия д-р Пламен Петров и Рамона Димова.

Първият национален конкурс за красота е проведен през далечната 1929 г. по идея на екипа на френския вестник "Le Journal", който под патронажа на Съюза на френските артисти - генерален организатор на избора на Мис Европа, разказват кураторите.

Картините, подредени в експозицията, ни открехват врата към миналото, за да разберем какви са били критериите за женска красота през 30-те години на миналия век.

Коя е първата наша носителка на приза, как е осъществен изборът, какви са правилата, по които е проведен конкурсът, колко са явилите се претендентки, кои са подгласничките на Първата? И още - какво се случва, когато Мис България се явява на голямата сцена в Париж, как е посрещната там, какво споделя в своето интервю за френската преса? Кога се завръща в България и как е посрещнат успехът й у нас? И не на последно място по важност - кои са личностите, сред които често се споменава и името на Дечко Узунов, направили избора на Мис България, и кой е българинът, включен в състава на журито, определило Мис Европа в Париж?

Историята е следната: Близо 200 девойки изпращат свои снимки в редакцията на вестник "Зора". В авторитетното жури са скулпторът Андрей Николов, писателят Добри Немиров, оперната певица Констанца Кирова, проф. Асен Златаров, художниците Стефан Иванов и Никола Маринов, Райко Алексиев и издателят Данаил Крапчев. След оживени дискусии те избират по снимки само осем кандидатки, но за да е по-представителен изборът са допуснати и други млади дами, които да се изявят на живо и така участничките стават 32. Кандидатките трябвало да бъдат стройни, с елегантна фигура, с големи, изразителни очи, нежна усмивка, умни и скромни. Голотата е била забранена, разказват вестниците от онова време.

Не липсвали и критици, и противници на конкурса. Особено остър и нападателен бил езикът на вестник "Женски глас" - печатното издание на Българския женски съюз.

Градското казино в София, където днес е адресът на Софийската градска художествена галерия, е от онези средища, в които е съсредоточен културният живот на столицата от първата половина на миналия век. От място за писателски срещи, театрални и музикални вечери, благотворителни карнавали до сцена за най-зрелищните балове в града, Градското казино е и сградата, в която е осъществен и първият официален избор на Мис България. Датата е 31 януари 1929 г., припомнят двамата куратори на експозицията.

Втората по големина бална зала в София след Военния клуб едва побира няколко стотин българи, които искат да зърнат за миг дефилиращите красавици.

"От веселия шум на бала" е и повод за разговор за ролята на медиите в документирането на това впечатляващо събитие. Именно вестниците от 1929 г., поместените върху страниците им десетки публикации, редом с документалните свидетелства, днес позволяват на авторите на експозицията, прелистили десетки пожълтели страници, да реставрират разказа за първата жена в страната, да поправят грешки и да осветят някои забравени факти за това ярко и важно събитие от историята на женската красота у нас, потвърждаващо мястото на България на общоевропейската сцена дори и в този културен пласт, твърдят кураторите, прелистили десетки пожълтели страници.

Не на последно място, подреденият в къща музей "Дечко Узунов" визуален документален разказ ни дава среща с произведения на изявени български художници, в които се разкрива отношението им към женската красота и заради което са поканени да се включат в журирането на конкурса за избор на Мис България от 1929 г.

Първата "Мис България" е Люба Йоцова, родена във Враца през 1907 година в семейството на търговец.
Момичето завършва френския колеж в Русе, след което се установява в София. След като печели конкурса "Мис България" Люба заедно с брат си заминава с "Ориент експрес" към града на любовта - Париж, където десет брюнетки и седем блондинки се борят за "Мис Европа".

Нашенката е поканена да участва в световния конкурс "Мис Свят" в Америка, но тя отказва.

На Люба известен столичен ресторант кръщава сладоледа си. Тя става рекламно лице на апарата за къдрене на коса "Йожен" и на цигарите, произведени от фабриката "Томасян". Парфюмерийната фабрика "Папазов" пуска на пазара парфюм "Люба". Дори лотарийни билети са отпечатани с нейния лик.

Тя се омъжва за юриста Веселин Веселинов и се отдава на благотворителна дейност и семейството си.

В изложбата може да бъде видяна и непоказваната от десетилетия творба на Андрей Николов - "Нана". Скулпторът, "властелинът на мрамора", както го определят съвременниците му, който в началото на януари 1929 г. сам ще апелира от първата страница на вестник "Зора": "Нека нашите девици да надвият своето стеснение и се явят на обявения конкурс за всеевропейска красавица. Има несъмнено млади хубави българки и, ако всички се явят, за да дадат възможност да се избере най-хубавата от хубавите, не е изключена възможността всеевропейската красавица да бъде българка, а това би било голяма гордост за нашето отечество".

Изложбата се осъществява в партньорство със Софийската градска художествена галерия в лицето на г-жа Аделина Филева. В експозицията са включени творби от колекциите на Художествена галерия-Казанлък, Софийска градска художествена галерия и частни колекционери.
Тя може да бъде посетена до 7 ноември.