Димитровград навършва днес 74 години от своето основаване. 

Градът е създаден с указ на Министерски съвет от 2 септември 1947 година. Тогава официално се обединяват три селища – Раковски, Марийно и Черноконево, които възникват през ХVІ-ХVІІ век, информират от Историческия музей. Строителството му стартира през 1947 г. За град започва да се говори година по-рано във връзка със строителството на Азотно-торов завод в землището на село Раковски.  Неофициалното обявяване на новия град става на 22 юни 1947 г. на митинг за откриване на бригадирското движение.

От лятото на 1947 г. на поляните край река Марица започва мащабно строителство. Едновременно се подготвят площадките на АТЗ и ТЕЦ „Марица-3”, усилено се строи ЦЗ „Вулкан”, прокарват се първите улици, водопроводи, канализация, израстват първите жилищни блокове за строителите и жителите на новия град. В строителството  на Димитровград 1947-1950 г. участват над 45 000 бригадири от 963 населени места на България. От 1946 до 1956 г. населението награда се увеличава с над 300 % - от 9191 на 34162 души, основно млади хора под 30-годишна възраст.

Градът е замислен и построен по одобрени от правителството градоустройствени планове. Първият е от 1948 г. и е дело на големият български архитект проф. Любен Тонев. По него са построени държавните жилища в кв. „Вулкан”, „В.Коларов”, „Мл.гвардия” и жилища и обществени сгради в кв. „Толбухин”. Вторият градоустройствен план, от 1951 г., е изработен от колектив, начело с арх. Петър Ташев и именно той оформя облика на града пред следващите 30 години. Първият квартал, който започва да се строи в Димитровград е кв.”Толбухин” през 1948 г. Строителството на бул. „9 септември” - днешен „Трети март”, и на. бул.„Сталин” - днешен „Д.Благоев”, започва през 1951 г. Изграждането на централния булевард „Г.Димитров” - сега „България” започва през 1952 г. и до есента на 1957 г. той е застроен с 5-етажните жилищни сгради.

Оформянето на централния градски площад става през 60-70-те г. на ХХ век. През 1965 г. е построена сградата на Градския народен съвет - сега Община Димитровград, а паметникът на Г.Димитров e официално открит на 18 юни 1971 г.

Димитровград е най-озелененото селище в България, известно със своите паркове и множество зелени пространства. Най-големия парк е "П.Пенев" с площ 350 декара. Той започва да се изгражда през 1958-1959 г. Парк „Марица” се строи от 1951 до 1977 г. Парк „Н. Вапцаров” се появява в периода 1955-1956 г.

За своята 74-годишна история Димитровград може да се похвали с първия завод за изкуствени торове, построен през 1951 година. Същата година се създава първият музей за съвременна история под името Музей на социалистическото строителство. Същата година се ражда и  първият извънстоличен граждански духов оркестър.

През 1957 г. тук се появява първият в страната Клуб на кинолюбителите. През 1962 година е открит първият в България любителски планетариум с обсерватория „Джордано Бруно". Същата година е открито първото широкоекранно кино в тогавашния Хасковски окръг - кино „Дружба”.

Честит празник, димитровградчани!