В далечната 1912 година малка изрезка от новозеландския вестник Rodney and Otamatea Times прогнозира, че последиците от глобалното затопляне "могат да бъдат значителни в рамките на няколко века". 

Авторът свързва изгарянето на въглища и затоплянето на атмосферата, описвайки емисиите като "одеяло", покриващо Земята, разказва DailyMail. Това означава, че хората са разбирали последиците от изгарянето на въглища много по-рано, отколкото се мислеше.

Материалът е с дължина само десет реда и вероятно е сложен само за "пълнеж" за вестника.  Весникарската изрезка от 14 август 1912 г. е намерена в онлайн библиотека на Нова Зеландия. Статията е поставена между една статия за скачаща машина и руски тунел, който ще свързва Черно и Каспийско море.

"Пещите на света сега горят около 2 милиарда тона въглища годишно", пише неизвестният журналист.

"Когато се изгарят, кислородът намалява, добавяйки около 7000 милиона тона въглероден двуокис в атмосферата всяка година".

"Те могат да направят въздуха по-ефективно одеяло за Земята и да се повиши температурата му", пише авторът.

Статията завършва с пророчество: "Ефектът може да бъде значителен в рамките на няколко века".

И неговите прогнози изглежда се сбъдват.

Откритието показва, че хората са знаели за глобалното затопляне и въздействията от изгарянето на въглищата по-рано, отколкото се мислеше досега.

Парниковият ефект официално е открит за първи път през 1824 г. от френския математик и физик Жозеф Фурие. Той изчислява, че ако се вземе предвид размера на Слънцето и Земята и разстоянието между тях, би трябвало на Земята да е много по-студено, отколкото е всъщност - с цели 33° C по-малко. Това го навежда на мисълта, че има някакъв механизъм, който като "одеяло" поддържа по-високи температури на Земята.

През 1859 г. ирландският физик Джон Тиндол (John Tyndall) казва, че парниковият ефект се създава чрез натрупване на газове като въглероден диоксид и водна пара.