Непознати погребални практики засякоха археолози при спасителни разкопки на строежа на разширението на път Е-79 край Видин. Учените откриха и двойно убийство от II век.
До река и плодородна земя - мястото е перфектно за обитание и учените безпогрешно се ориентирали къде по трасето на новия път ще засекат археология. Поредният инфраструктурен проект даде отново шанс на учените за мащабни археологически разкопки и задълбочено проучване на живота през различните епохи.
От енеолита та чак до Средновековието 10-11 век. Но голямата изненада дошла от некропола от втори век - или най-силният период на Римската империя, времето на Антониновата династия.
Но друго привлича вниманието на археолозите:
"Този гроб е много интересен, изпълнен е като зидан гроб и отделно е покрит с каменни плочи, които ние вече махнахме, за да проучим неговата вътрешност. Но най-интересната е тази водопроводна тръба, която е вградена, тя е била зазидана по времето, по което е изпълнено гробното съоръжение. И чрез това импровизирано съоръжение са говорили или са наливали нещо в тази тръба, за да си поддържат контакт със своя роднина", заяви ръководителят на археологическите разкопки Здравко Димитров.
В древен Рим подобна традиция рядко се среща – на места в Испания и самата Италия. Там дори тръбата e стигала до вътрешността на камерата. Но по нашите земи, подобно вярване до сега е непознато.
За първи път откриваме такава ситуация и затова ни е толкова интересна.
Учените свързват некропола със селището или комплекса, основано вероятно от ветеран на Четвърти Флавиев батальон. Негова надгробна плоча е открита наблизо. Но преди да стане некропол, мястото изглежда е било оживен производствен център за изпичане на керамика.
Това е една от най-интересните зони на обекта, голяма част е бил производствен център във времето, когато Римската империя настъпва и създава този долнодунавски лимес началото на първи век. Времето на император Август и след това дo Флавий. Първите настанявания на легионите в Рациария, в Виминациум и в т.нар. провинция Горна Мизия. И от това време открихме 6 пещи, тази е най-запазената. Ето виждаш тук много добре това е нейната скара, която е изцяло запазена, обяснява Здравко Димитров.
Пещите са за производство на керамика, в случая на т.нар. сива керамика. Самата пещ е направена от същата сива глина, навсякъде е осеяно с парчета от подобна керамика.
Около пещите археолозите научават подробности за живота по това време. Най-вече живота на обикновените хора, но с необикновени истории. Като например двойното убийство, което е станало тук през 2-3 век.
"Интересното е, че в тази пещ открихме два човешки индивида не погребани, а буквално набутани вътре във вече неизползваната структура на пещта. В доста така нехарактерна поза, т.е. не може в никакъв случай да става въпрос за гробен ритуал или за някакво погребение, а по-скоро за такива криминални случаи, убийства", допълни Здравко Димитров.
Убийство или наказание? Или и двете - следите в тази история са изстинали отдавна.
Но пък жилищните постройки наблизо, разказват за живота по времето на най-силния период на Римската империя.
Ето това е едно от тези интересни и много добре изглеждащи столчета от сива керамика т.нар. фруктиери - големи съдове с диаметър от поне 30 см, които са използвани в тази епоха в първи век, казва Здравко Димитров.
Използвани са вероятно за вино, ако се съди по многобройните останки от амфори в района. И знак са по-охолно и безоблачно битие.
Да, целият втори век, както и началото на трети, времето, в което е изградена тази сграда, е най-мирният период на Римската империя както и на този район тук. И най-богатият, разбира се. И тогава има такива земеделски комплекси, които са незащитени, неукрепени тъй като не е имало от какво да се пазят, допълва Здравко Димитров.
Нещата се променят в края на 3 век, когато римските части се връщат от Дакия и Рациария отново става граница на Римската империя. С това мирът приключва. Заради масовите варварски нашествия животът тук затихва няколко века.
