Според ново изследване младите хора, които са заразени с COVID-19, но иначе са здрави, показват нарушен отговор "борба или бягство" на тялото, който може да продължи с месеци.

В шестмесечно проучване, в което на били наблюдавани 30 участници (16 от които са били заразени с COVID-19), констатациите на изследователите до голяма степен съответстват на това, което много дълго носещи COVID-19 съобщават до момента. Дори и в покой нервите на младите преболебували от COVID-19 изглежда работят много по-усилено от тези, които не са се заразили с вируса.

В проучването малък електрод, вмъкнат в задната част на коляното, установява намалена електрическа активност в мускулите на тези, които се възстановяват от COVID-19. Активността там идва от симпатиковата нервна система, която контролира нашата реакция "борба или бягство", а при тези, които се възстановяват от вируса, тази система изглежда необичайно активна.

Например, когато преминават от легнало положение до наклонено изправено, 16-те прекарали COVID-19 показват повишена симпатикова активност, последвана от преувеличена реакция на сърдечната честота спрямо промяната на кръвното налягане.

Заслужава да се отбележи, че това е само малко проучване, но въпреки че кохортата е малка, констатациите съвпадат с последните доклади, според които много хора, дълго изпитващи симптоми на COVID-19 (в продължение на месеци), не са в състояние да регулират сърдечния си ритъм от излизане извън контрол.

В други случаи обаче симпатиковата нервна система на пациентите с COVID-19 изглежда сериозно недостатъчно активна.

Когато младите участници потапят ръцете си в ледено студена вода, например, мускулната им нервна активност е по-ниска от нормалната и участниците съобщават, че чувстват значително по-малко болка от 14 здрави контролни субекта.

Това не е перфектно сравнение, по-добре би било да са тествани преболедувалите преди и след заразяване с COVID-19, за да се види дали и как личните им физиологични реакции са се променили с течение на времето. Но предвид изненадващата природа на това заболяване, използването на здрави участници, които не са били изложени на вируса като контролна група, е следващият най-добър вариант.

Резултатите показват, че SARS-CoV-2 може по някакъв начин да повлияе симпатиковата нервна система, като я накара да работи твърде упорито в покой и недостатъчно по време на стресови ситуации, дори сред млади хора, които не са толкова уязвими към тежко заболяване.

"Ако подобна автономна дисрегулация, подобна на тази при младите индивиди, присъства при по-възрастни хора след инфекция с SARS-CoV-2", пишат авторите, "може да има значителни неблагоприятни последици за сърдечно-съдовото здраве".

Но засега има само много "ако", без много отговори.

Известно е, че по-високата активност в покой в ​​симпатиковата нервна система увеличава сърдечната честота и сърдечния дебит на човека, което евентуално поставя в стрес сърдечно-съдовата система с течение на времето. Но това е първото проучване, което изследва дейността на нервната система, след като SARS-CoV-2 заразява тялото.

Днес около 200 милиона души по света са оцелели от COVID-19 и ако новите открития могат да бъдат проверени сред много по-големи групи, това означава, че милиони хора може да са страдали от анормална симпатикова нервна система в продължение на месеци по време на възстановяването си.

Колко дълго са продължили тези симптоми, преди да изчезнат, остава неизвестно. Настоящото проучване проследява участниците в продължение на шест месеца, но някои от тях все още показват висок пулс и други сърдечно-съдови проблеми дълго след това.

Авторите не са сигурни какво в SARS-CoV-2 нарушава симпатиковата нервна система на пациентите до такава степен, но подозират, че оксидативният стрес и възпалението може да са виновни.

Високите нива на симпатикова нервна активност в мускулите вече са били свързани с повишена артериална скованост в предишни изследвания и интересното е, че младите възрастни с COVID-19 са показали по-голяма скованост в артериите си до три месеца след положителен тест за вируса.

Тази намалена еластичност може да промени количеството кислород, който се пренася в главата или сърцето на човек, а това от своя страна може да даде начало на реакцията "борба или бягство" на тялото. От друга страна, възпалението, причинено от имунната система, също може да предизвика симпатиковата нервна система.

"Ако всъщност нашите [COVID положителни] участници също имат увеличен диаметър на съдовете в покой, по-високата [активност на мускулната симпатикова нервна система] може да послужи като остра адаптация към системната вазодилатация (процес на разширяване на кръвоносните съдове)“, предполагат авторите.

"Разбира се, ние сме ограничени в тези тълкувания, като се има предвид естеството и краткият период от време на това изследване."

Трудно е да се направят изводи, но последиците са тревожни. Като се имат предвид възможните здравословни проблеми, които могат да възникнат от свръхактивна симпатикова нервна система, важно е да разберем повече, считат учените.

Изследването е публикувано в Journal of Physiology.