Двама математици твърдят, че логическата противоречивост, която лежи в основата на концепцията за пътуване във времето, не съществува. Съответно на теория е възможно да се върнем в миналото и да променим реалността. За съжаление, пътешествениците във времето вероятно ще намерят тези резултати за обезсърчаващи.
Ако времето е просто четвъртото измерение, то тогава е нормално да се запитаме защо не можем да се движим през него. „Теорията на Общата относителност на Айнщайн предрича съществуването на времеви цикли или пътуване във времето – където едно събитие може да бъде едновременно и в миналото, и в бъдещото си – и от теоретична гледна точка обръща науката за динамиката надолу с главата“, казва студентът Гермайн Тобар от университета на Куинсланд.
Мнозина твърдят, че пътуването във времето не може да се случи заради т.нар. „парадокс на дядото“. Той е описан от Рьоне Баржавел в книгата му „Неблагоразумният пътешественик“. Парадоксът гласи следното: ако човек пътува назад във времето и убие дядо си, преди последният да е срещнал бабата на пътешественика във времето, то един от родителите на пътешественика, следователно и самият той, никога не е бил роден. Тоест той никога не се е върнал във времето и дядо му е жив, а за да убие дядо си, пътешественикът все пак е съществувал. Така изглежда, че от всяка възможност следва нейното отрицание, което създава логичен парадокс.
Множество автори на научна фантастика карат героите си да заобикалят този парадокс, променяйки само онези неща, които няма да попречат на пътуването им във времето.
Тобар използва уравненията, създадени от Айнщайн, за да опише тези времеви цикли. В Classical and Quantum Gravity той и неговият ръководител д-р Фабио Коста показват, че те могат да бъдат решени по такъв начин, че пътешествениците във времето да правят и по-големи промени.
„Да кажем, че пътувате времето, за да попречите на нулевия пациент да хване COVID-19 – казва Коста. – Ако обаче предпазите човека от зараза, това ще елиминира и вашата собствена мотивация да се върнете назад във времето и да предотвратите пандемията.“
Според двамата математици Вселената ще се нагоди. Въпреки че моделът, който двамата описват в своя научен труд, се базира на опростен свят, в който причината и следствието са представени като билярдни топки, отскачащи една от друга, те твърдят, че и по-сложните човешки среди действат на същия принцип.
„При конкретния пример с пациента с коронавирус – може и да се опитате да му попречите да се зарази, но по този начин или вие ще се заразите с вируса и ще станете нулевия пациент, или това ще се случи на някой друг човек“, казва Тобар. Да, вие ще промените историята, но това ще се случи по начин, който ще ви позволи да продължите да съществувате и да искате да направите това пътешествие на първо място. По този начин ще избегнете парадокса на дядото.
По същия начин ако човек реши да премине през червеева дупка, за да се върне назад във времето, но не я уцели както трябва и нарани окото си, то това само по себе си ще е причината, поради която той няма да успее да нацели дупката на първо място, коментира Тобар пред IFLScience.
Ако тогава пътуването във времето е възможно във версия на парадокса на Ферми, защо тогава все още не сме посетени от пътешественици от бъдещето – дори на събития, на които са били поканени? „Макар и пътуването във времето да е възможно от логическа гледна точка, съществуват допълнителни ограничения – казва Тобар. – Отделно, събитията се пренареждат по такъв начин, че това би могло да предизвика парадокс, който да попречи на парадокса да не се случи. Затова може би някой всъщност е дошъл, но не сме разбрали.“ С други думи, вероятно истината е останала скрита от законите на физиката, а не от правителството, както често твърдят почитателите на теориите на конспирацията.
Тобар допълва, че техният научен труд няма за цел да ни обясни как да пътуваме във времето. Той обаче би могъл да ни бъде полезен по друг начин. Квантовата гравитация – теорията, която ще обедини Общата теория на относителността и Квантовата механика – представлява Светият Граал за съвременните физици. Коста твърди, че макар и техният труд да не ни помага пряко в търсенето на Квантовата гравитация, различните рамки за динамиката, разработени в него, биха могли да бъдат приложени в търсенето ѝ.
