Екип от НАСА и NOAA установи, че "енергийният дисбаланс" на Земята се е удвоил между 2005 и 2019 г. Енергийният дисбаланс е лесен за разбиране, но сложен по своите причини и въздействия. Това е разликата между количеството енергия, погълната от Земята, и количеството енергия, излъчвано от нея.
Всяко увеличаване на енергийния дисбаланс означава, че цялата земна система набира енергия, което я кара да се нагрява.
За да определи количествено тази промяна, екипът използва данни от два отделни източника - CERES (Системата на НАСА за облаците и лъчистата енергия на Земята) и система, управлявана от NOAA, наречена Argo. CERES е специализиран да определя колко енергия навлиза и излиза от Земята.
Повечето от постъпващата енергия е под формата на слънчева радиация, докато енергията, напускаща системата, може да е в различни форми, включително част от тази слънчева радиация, отразена от белите облаци.
Арго, от друга страна, изчислява скоростта на повишаване на температурата за океаните. Деветдесет процента от енергията, която се поглъща от земната система, се абсорбира в океаните, така че всеки значителен енергиен дисбаланс се разглежда като загряване на океаните.
Данните от двете сензорни платформи сочат към едни и същи заключения - че Земята абсорбира повече енергия, отколкото излъчва, че енергията се съхранява в океана, а годишното количество съхранена енергия се е увеличило драстично в близкото минало. Всички тези констатации имат важно значение за бъдещето на разбирането и справянето с изменението на климата.
Би било полезно да разберем какво е причинило увеличаването на абсорбираната топлина, за да я смекчим в близко бъдеще. Изследователите цитират две основни причини за нарастващия енергиен дисбаланс.
Първо е намаляването на морския лед и облаци, чиито бели повърхности увеличават албедото на планетата и следователно количеството енергия, което се отразява обратно в космоса. Част от това намаление на облачното покритие е причинено от така нареченото Тихоокеанско десетилетно колебание.
В средата на изследвания период попада топлата фаза на това колебание, което предизвика масово намаляване на облачното покритие и по този начин по-ниско албедо.
Втората причина е увеличението на парниковите газове, причинени от човешки емисии и водни пари, което може да предотврати излъчването на специфични видове радиация, увеличавайки общото количество енергия на системата. Така че нашите собствени емисии затрудняват излизането на топлина от Земята.
Последиците от такава промяна в енергийния дисбаланс са малко неясни, както сеслучва при много климатични науки. Има шанс този ефект на задържане на топлината да ускори топенето на полярните ледени шапки, като по този начин ускори покачването на морското равнище, което много учени се опасяват, че ще настъпи през следващите 100 години.
Като алтернатива, по-високите океански температури могат да означават по-кисели океани, което има свое собствено въздействие върху екосистемите, които зависят от океанската химия.
Независимо от последствията, това изследване подкрепя аргумента, че изменението на климата е реално и че хората го причиняват.
Това също е нещо, което бихме могли да променим в усилията си за борба с изменението на климата в световен мащаб. Затова си струва да наблюдаваме цялостния енергиен дисбаланс в обозримо бъдеще.
