Климатичните промени през последните години се отразяват доста негативно на развитието на пчелите, като семейство и като възможности за произвеждане на мед. Това каза в интервю за БТА пчеларят Петко Атанасов, който отглежда пчели и произвежда мед по биопрограма.

Той допълни, че промените във времето не са добри и не са в полза както на пчелите, така и на пчеларството като бизнес. В тази връзка пчеларите трябва да направят всичко възможно, за да запазят пчелите, като една от мерките е, при топла зима и студена пролет, да слагат преградни стени в кошерите и много късно да ги отварят.

Г-н Атанасов, как се отрази времето тази година на пчелите - имахме една много топла зима, а след това последва студена и дъждовна пролет?

Климатичните промени от доста години се отразяват доста негативно на развитието на пчелите като семейство и като възможност за тяхното добро състояние и произвеждане на мед. Топлите зими подлъгват семействата да се развиват, а след това пък резките застудявания през пролетта изцяло ги унищожават. Затова през последните години смъртността при пчелите е голяма. Климатичните промени се отразяват зле изцяло на пчеларството, включително и върху медосъбирането, както е тази година. По време на цъфтежа на акацията и на драката валеше или беше много хладно, което пречи на пчелите да събират нектара и прашеца по време, когато е най-силна пашата. Затова на места се очаква добивът на мед да бъде слаб, а състоянието на пчелите - лошо. Защото, ако в основната паша не се вземе най-необходимото за зимата, да се натрупат достатъчно запаси, после вече става по-трудно и пчелите ще трябва да изхабят много повече енергия. Като цяло климатичните промени не са добри и това не е в полза както на пчелите, така и на пчеларството като бизнес.

Как можете пчеларите да помогнете на пчелите в такава ситуация?

Опитваме се да ги запазим по някакъв начин. Една от мерките е много по-късно да се отварят и разширят като семейства, както и да се слагат преградни стени или затоплящи материали. При топла зима пчелите тръгват да се развиват прекомерно бързо и когато последва рязко застудяване, те не могат да си затоплят пилото и измират. В същото време топлото време през зимата ги кара да консумират повече от запасите и в един момент рано на пролет една голяма част от тях остават гладни и умират пък от глад. Особено след това, ако дойде една хладна и влажна пролет, те не могат да набавят нужния прашец за пилото си. Комплексни са причините за измирането на пчелите, но в основата са климатичните промени. При биопчеларите пък е много затегната регулацията за подхранването през пролетта - може да стане само с биозахар, за което пък се изисква разрешение от МЗХ, а докато то дойде, времето за това ще бъде отминало. Затова е необходимо по някакъв начин бюрокрацията да се съкрати.

Чисто административно, по какъв начин може да ви се помогне от страна на държавата?

При всички положения трябва да бъдат занижени някои от изискванията за регистрацията на пчелините, за да могат повече пчелари да се регистрират. Защото, както каза служебният министър на земеделието, по-малко от половината пчелари са регистрирани. И по този начин не може да се осъществява и някаква държавна политика, защото държавата няма лостовете да помага и да контролира пчеларите. В същото време едно от нещата, с които държавата може да помогне е като нейните служби бъдат проактивните - те да търсят пчеларите, те да ги уведомяват за новите неща и програмите. Като цяло държавата трябва да поощрява създаването на сдружения от кооперативен тип. По този начин може да ги улеснява при износа на качествен български мед. Защото, ако имаш сдружение, то вече може да изнесе много по-голямо количество мед и може да бъде фактор на пазара, може да търси цена. За жалост това не е направено като целенасочена държавна политика и повечето от пчеларите действат на принципа "всяка коза за своя крак". А след това се оплакват за ниските изкупни цени от страна на прекупвачите.

Може ли едно семейство да се издържа от пчелараство?

Все още пчеларството у нас не е реален поминък и бизнес, а по-скоро хоби или допълваща дейност. Това за България не е добре, защото като цяло нашата страна има много добри дадености за развитие на пчеларството и получаването на един много качествен мед.

Как са пазарите?

Трудно мога да кажа за износа, тъй като аз реализирам само на вътрешния пазар и нямам наблюдения там. Но то се вижда и на вътрешния - пазарите се увеличават. Тази година се говори, че цената въобще не е толкова лоша на дребно. С другото, което държавата може да помогне е създаването на къси вериги - от пчеларя до клиента и това може да стане като още малко се занижат критериите за пчеларите-производители на мед и да се насочат средства от програми за оборудване на пчеларските ателиета за опаковане на мед на място от производителя. Така той ще може да продава директно на крайния потребител и да се прескочат прекупвачите. Печели пчеларят, печели и потребителя. Първият може да реализира своята продукция веднага и на добра цена, а вторият ще знае, че взема най-доброто директно от пчеларя - без прекупвачи. Това трябва да направи държавата - да поощри създаването на тези къси вериги.