Със сигурност поне веднъж ни се е случило да чуем гласа си на запис и да установим, че звучи наистина ужасно. Разбира се, този краен извод вероятно е само в нашата глава и за него си има логично научно обяснение, което е комбинация от физиология и психология.
Първо, звукът от аудиозапис се предава и достига до мозъка по различен начин от този на звука, генериран когато говорим. Когато се слушаме на запис, звукът преминава през въздуха и достига до ушите ни.
Звуковата енергия кара ушния барабан и малките ушни кости да вибрират. След това тези кости предават звуковите вибрации на кохлеята, което стимулира нервните аксони, които изпращат слуховия сигнал към мозъка.
Когато обаче говорим, звукът достига до вътрешното ухо по различен начин. Част от него се предава чрез въздушна проводимост, но по-голямата част достига до мозъка директно чрез черепните кости. А вътрешната костна проводимост повишава ниските честоти на гласа ни.
Поради тази причина обикновено смятаме гласа си за по-дълбок и богат, когато говорим. Но когато го чуем на запис, може да ни звучи по-тънък и по-висок, което да не ни е никак приятно.
Има и втора причина, поради която гласът ни звучи по различен начин. Когато се слушаме на запис, това е нов за нас глас - той разкрива разликата между нашето самовъзприятие и реалността.
Тъй като гласът е важен компонент от нашата идентичност, това несъответствие може да бъде смущаващо - изведнъж осъзнаваме, че хората са чували нещо различно от това, което ние чуваме, предава CNN.
А истината е, че за другите гласът ни звучи по-скоро така, както ние го чуваме на запис. И не че за нас е толкова лош, просто е различен от това, което сме свикнали да чуваме постоянно.
